С изложба и концерт започват честванията по повод 50 години град Роман

С изложба „Път през годините“ и празничен концерт стартират днес честванията на 50 годишния юбилей на град Роман. 
„Изложбата организирахме с помощта на жителите на общината. Те донесоха стари снимки, архивни документи, вестници, издания, които са съхранили. При нас ги сканирахме и върнахме обратно на собствениците“, каза за БТА Соня Тинчева – зам.-кмет на община Роман, като допълни, че изложбата е подредена във фоайето на читалището. 
На централния площад вечерта започва концерт на Танцов състав Роман, певеца Свилен Тодорински и Койнарската духова музика. Администрацията е организирала и още празнични събития на четвърти септември, датата, на която населеното място е обявено за град.
В справочното издание „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.) посочват, че първият писмен документ с името Роман е намерен в турски регистър от 1430 г. Авторите на изданието пишат още, че Романска централна община е създадена с Указ от 1 август 1934 г. утвърдена с Постановление № 77 на МС от 5 декември 1977 г. като център на селищна система. На 4 септември 1974 година Роман е обявен за град, пише още в изданието. Авторите посочват, че с указ на княз Александър Батемберг от 26 април 1883 г. Роман се отделя от Луковитска и се присъединява към Врачанска околия.
В друго издание - „Врачански окръг. Пътеводител.“ (1982 г.), пише, че произходът на името на Роман е тясно свързан със средновековната Романова крепост. През римската епоха границата между провинциите Мизия и Тракия минавала през местността Равнище, за което говори откритият граничен знак с надпис от времето на имрепатор Адриан /117-138/. Селище с името Роман съществувало по времето на Втората българска държава. В турски регистър от 1430 г. е записано, че в селото живеели 33 семейства, които давали 52-ма войници.Според други източници името на Роман е старославно. То произхождало от богато виреещата тук трева равнец. Контантин Иречек също отбелязва, че името е „старинно“. Това е посочил авторът Игнат Пенков в книгата „Новите градове в Народна република България“ (1977 г.)