Поредица от събития в София е посветена на 150-годишнината от рождението на арх. Пенчо Койчев. Програмата включва представяния на книгата „Пенчо Койчев“, издание на Нов български университет (НБУ), и изложба за живота и творчеството на архитекта. Домакини са Централният дом на архитекта, НБУ и музеят на Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия (СГСАГ), съобщават от НБУ и от Камарата на архитектите в България (КАБ).
Изложбата „150 години от рождението на архитект Пенчо Койчев“ може да бъде разгледана до 26 ноември в първи корпус на НБУ, а на 24 ноември книгата „Пенчо Койчев“ ще бъде представена в Центъра за книгата на университета. Тя ще бъде презентирана и на 27 ноември в музея на СГСАГ. От същия ден до 22 декември там ще гостува и изложбата.
Съставител на книгата и организатор на честванията е доц. д-р арх. Мария Давчева. Тя е автор на текстовете за историята, архитектурата и значението на представените сгради. Изданието е замислено като начало на поредицата „Архитектурни портрети“, която да запознава широката публика с личности и събития от историята на българската архитектура, пише гл. ас. д-р арх. Весела Попова, ръководител на департамент „Архитектура“ в НБУ.
В книгата са събрани чертежи и скици от личния архив на Койчев, архивни и съвременни фотографии на сградите, както и снимки на детайли от фасадите и интериорите им. Отделна част е посветена на биографията на архитекта, написана от сина му проф. д-р Борис Койчев, и на спомените на внучката му доц. д-р Невена Койчева. Семейните фотографии показват Пенчо Койчев по време на следването му в Гент, със сътрудниците му пред чертежите, на строителен обект и на събиране на Българското инженерно-архитектурно дружество.
Невена Койчева съхранява архива на дядо си и го дарява на музея в Дряново. Тя допринася и за издаването на две книги за архитекта, за изложби и за поставянето на паметни плочи и на негов бюст-паметник в Дряново.
Пенчо Койчев завършва образованието си през 1901 г. и работи през първите десетилетия на ХХ век. „Отчетливо можем да разпознаем как духовните стремежи и социални виждания на тези хора се вписват в общата европейска динамика“, пише Попова за Койчев и неговите съвременници. По думите ѝ у архитекта любовта към родното и интересът към традиционното българско изкуство „се свързват естествено с принадлежността към европейската култура и цивилизация и стремежа за напредък и просперитет“. В това тя вижда възможност за задочен диалог с българските творци отпреди сто години.
По повод юбилея Попова проследява как Койчев избира архитектурни решения според предназначението на всяка сграда. В параклиса-мавзолей в Плевен той съчетава европейския сецесион с елементи от българската църковна архитектура. В пощата в Пазарджик тя открива „романтични европейски влияния“, а в двореца „Царска Бистрица“ – национален романтизъм, основан на традиционната българска къща. За учебни и съдебни сгради и за разширението на Народното събрание архитектът избира модернизиран неокласицизъм.
Като връх в творчеството на Койчев гл. ас. д-р арх. Весела Попова определя Съдебната палата в София. По думите ѝ сградата е „призвана да олицетворява авторитета на съдебната институция в държавата“. Архитектът постига монументалното ѝ въздействие със средствата на „модернизирана класика“ – мощна колонада на главната фасада и равномерно разположени отвори по гладките стени на страничните фасади. Тази стилистика става определяща за представителните сгради на държавните институции през следващото десетилетие, отбелязва тя.
Според Попова съчетанието от семейни свидетелства, фотографии и чертежи позволява на читателя да се върне към времето, в което се формира модерната българска държава – „чрез една съдба, чрез творчество, чрез приемствеността в едно семейство, чрез архитектурата на сградите“.
/КС