С "Параклис" Ивайло Мирчев показва, че в изкуството художникът се бори, съмнява, но и намира смирение и утеха


За Ивайло Мирчев изкуството наподобява един вътрешен параклис – "утешникът", както сам го нарича, макар и думата да не съществува. Мястото, където художникът се бори, съмнява, намира смирение и утеха. „Откровено казано, просто харесвам думата параклис. Не мога да обясня защо.“ Това коментира художникът Ивайло Мирчев в интервю за БТА по повод най-новата му самостоятелна изложба живопис, озаглавена "Параклис", която бе открита в бургаската галерия "Пролет" и която според него е много по-различна от всичко, което е правил досега.
Той призна, че името не е замислено първоначално, а по-скоро е решение, дошло след създаването на картините, в които присъстват образи на параклиси и църкви. Преди да постави окончателно това заглавие обаче, художникът проверява значението му и открива, че гръцката дума освен място за преклонение значи и утешение.
Мирчев вярва, че работата на художника е свързана с подобно смирение, а при него винаги и с големи съмнения. "Има различни художници. Някои са по-подредени от мен. Аз съм много емоционален. Има хора, които започват нещо със замисъл и знаят как ще го завършат и го правят наистина така. При мен е точно обратното", казва той.
Това съмнение не изчезва с времето и възрастта, смята той. „Човек трудно може да избяга от себе си.“ Затова и картините му често се променят до неузнаваемост. „Тръгвам от един сюжет, а като не върви – замазвам и правя нещо друго.“ Именно в тази вътрешна борба със себе си художникът търси смирение и утеха.
Според него съмнението произлиза от вътрешното състояние - „вътрешна буря, в която има различни противоречия, както и съпротива на материала". Мирчев коментира, че в системата на развиването на дадена творба, понякога постига желаното, понякога - не. Тази битка, казва, е като живота: „Като се скараш на детето и после ти е мъчно. Като се скараш със жена си, после ти става кисело. Все нещо се случва. Така е и в ателието." Но именно в тази борба се ражда живописта му.
„Живописта като изразно средство, като език, като начин на общуване – това винаги ме е занимавало“, казва художникът. Той определя себе си като „сезанист“, близък до постимпресионизма, в който природата никога не се имитира буквално, а се интерпретира чрез личното усещане. "Това е моят мотив. Не откривам света. И не твърдя, че го откривам – няма и как да го открия. Но чрез своята чувствителност търся лична интерпретация на природата. Винаги тръгвам от природата. Никога не късам с нея", казва той.
Често рисува от натура, като прави рисунки, които никога не са подробни – те просто маркират пространството, архитектурата, местата на нещата. Дава за пример една своя картина, в която използва силуета на църквата в Широка лъка, зад която обаче поставя море. „В Родопите, разбира се, море няма, но като художник мога да си го позволя.“ За него това е свободата на изкуството – да може да направи каквото поиска. 
Припомняйки си разговора ни при откриването на предходната му изложба в галерия "Пролет" през 2023 г., когато той спомена, че се вълнува от настъпващото пенсиониране от Националната художествена академия, Мирчев коментира, че намира настоящия период в живота си като по-творчески. "Сега съм много свободен да рисувам, защото нямам друга работа.“ Признава обаче, че когато е имал служебни ангажименти, е бил по-организиран. „Тогава пестях времето, а в свободното – бачках. Сега, понеже свободното време е безкрайно, си позволявам малко да мързелувам."
Откровено казва, че се чувства по-добре така, защото е открил, че се е оказал в по-консервативната част от човечеството и все по-трудно приема промените, настъпващи с новите технологии. "Те дават безкрайни, огромни възможности и някои от тях са наистина добри, но подменят малко духовността на човека. Не само темпото, но и духовността." А според него онова, което човекът - и след това художникът - носи в себе си, не може да бъде подменено от никаква технология. "За мен това е по-важното и по-интересното. Технологията е средство, но се страхувам, че може да ни обсеби и да ни превземе. А може и да ни анулира."

Чернобил

Радиоактивният пейзаж на Чернобил показва издръжливостта на природата и нейния дух на оцеляване, казват учени

Радиоактивният пейзаж на Чернобил показва издръжливостта на природата и нейния дух на оцеляване, съобщи Асошиейтед прес, като цитира учени, работещи...

Чернобил

Радиоактивният пейзаж на Чернобил показва издръжливостта на природата, казват учени

Радиоактивният пейзаж на Чернобил показва издръжливостта на природата, съобщи Асошиейтед прес, като цитира учени, работещи в района. На замърсена земя,...

София

Светлин Русев вдигна на крака публиката на соловия си концерт за цигулка в София

Маестро Светлин Русев вдигна на крака публиката на соловия си концерт за цигулка в София по произведения на Йохан Себастиан...

Портсмът

Тъмната материя може да се състои от черни дупки от друга вселена, казва учен

Тъмната материя може да е още по-странна, отколкото сме предполагали: според нова хипотеза тя може да се състои от черни...

Рочестър

Учени откриха скрит източник на метан в океана

Учени откриха скрит източник на метан в океана, пише „Сайънс дейли“, като цитира ново проучване.  Изследователи от Университета в Рочестър,...

Разград

Балетната школа към НЧ „Развитие 1869“ в Разград спечели наградата „Гран при“ на фестивала „Театърът в движение“

Балетната школа към Народно читалище „Развитие 1869“ в Разград спечели голямата награда „Гран при“ на десетото издание на Националния фестивал...