Самоков се представя по света със самоковска шевица и дантела, разказа майсторът на бродериите Ани Йовева

Гост в Националния пресклуб на БТА по повод мартенския брой на списание ЛИК в Самоков е майсторът на шевици и дантели Ани Йовева. Тя разказа, че многократно е представяла България по света със самоковските шевици. Участвала е в различни изложения и изложби. 
По думите й по проект е била в  Литва, посещавала е и Италия, Турция, Унгария. Тя казва, че занаятите от България са много добре приети в чужбина и са интересни за другите националности. Йовева добавя, че не пропуска и събития в България. 
„Ползата от това културното ни наследство да пътува по света е, че много повече хора се докосват до нашата култура“, посочи тя. По думите й по този начин се вдъхновява и младото поколение да се научи да прави шевици. Тя каза, че се надява все повече млади хора да се научат на този вид занаят. Начинът на изработка е много важен. Йовева посочи, че има интерес от чужди дизайнери да използват българските шевици и да правят дрехи и дори бижута. Младите хора в България харесват да носят дрехи с шевици. 
По думите на Ани Йовева децата трябва да се подемат от малки и усвоят занаята, за да се запази. Тя казва, че всеки район и област имат своя шевица. „Самоковската е доста сложна като изпълнение. Тя е много красива, колоритна с бодове, които са рядко срещани, и най-важното е, че имат висока художествена стойност“. Те могат да съществуват самостоятелно. Ани Йовева добави, че има желание по някакъв начин да събере талантливи деца от общината, които да научат този занаят. 
Константин Рангочев, който е фолклорист и етнолог посочи, че има друго виждане за пътуващото ни културно наследство. „Аз съм малко скептичен за каквото и да било вече по света. Ние имаме няколко поколения вече, които живеят повече интелектуално-виртуално, отколкото физически. Имам предвид, че това е поколение, което казва, че щом нещо го няма в интернет, то не съществува. Тоест отхвърлят всичко останало, което го няма в интернет“, каза Рангочев, който също бе гост в пресклуба на БТА в Самоков. По думите му пътуващите изложби по света са престижни и това е факт, но той посочи, че има проблем и попита колко хора са посетили изложбата в музея „Гети“ в Лос Анджелис. Константин Рангочев смята, че цифрата не е голяма и каза: „трябва да се намери някакъв баланс между пътуването и виртуалното присъствие. За мен всички тези неща са вчера, те дори не са даже днес“, каза той. По думите му, ако българските музеи ги няма виртуално, те на практика не присъстват на световната карта на музеите. По думите му можем да имаме уникални неща, но когато ги представяме като в средата на XX век това няма да впечатли зрителите и припомни, че вече сме в третото десетилетие на XXI век и трябва да има промяна. 
Той добави, че ако имаме много добро виртуално представяне, хората ще дойдат тук да го гледат. „Не град Самоков да отиде в Лос Анджелис, а Лос Анджелис да дойде в Самоков“. Рангочев обясни, че едно виртуално представяне ще доведе до физическо представяне. Константин Рангочев каза, че да пътуват изложбите ни по света, не решава нито един проблем и даде пример за откраднати богатства от Румъния и Нидерландия. По този начин, чрез пътуването на изложби се случва фалшифициране и кражба на съкровища и експонати. По думите му българските музеи представят най-ценното от ценното, а има още много неща, които да покажат. 
Рангочев обаче каза, че и технологиите имат минус. Всеки екран изкривява цветовете. 
На въпрос кое е най-голямото наследство на Самоков, етнологът отговори, че градът има голямо картинно наследство, но най-голямото наследство е живият човешки фолклор. Той посочи, че фолклорът е живо изкуство и в него участва и публиката чрез преживяване.