Самозаблудата и търсенето на комфортно решение задълбочават проблемите на съвременния човек, казва режисьорът Стоян Радев

Самозаблудата и търсенето на комфортно решение задълбочават проблемите на съвременния човек, казва режисьорът Стоян Радев, който гостува на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ с моноспектакъла „Викове от подземието“ по Фьодор Достоевски. Изпълнител на ролята на „подземния човек“ е актьорът Йордан Ръсин, който снощи бе силно аплодиран от публиката във Варненския драматичен театър.
Според режисьора срещата на „подземния човек“ със съвременния е среща със себе си, която съвременният се опитва да избегне, защото не иска да си разваля доброто настроение. То обаче е заблуда, свързана с това какъв е той. За изграждането на илюзорния идеализиран образ, с който съвременният човек се идентифицира, съдействат много културни придобивки. Цялото натрупано до днес знание се употребява за морално освобождение, успокоение и удобство. Затова и фалшиви новини, постистина, когнитивни дисонанси са феномени, така често обсъждани в съвремието. Всички са подвластни на тяхното въздействие и всеки търси комфортно решение. Но то само задълбочава проблемите, обяснява Радев, като допълва, че „подземният човек“ връща дискомфорта на непримиримата съвест и самообвиненията като единственото истинско лечение.
Ключът на представлението не е какво изрича „подземният човек“, а че го изрича пред публика. Самият герой на Достоевски многократно повтаря, че мечтае да говори на цялото човечество. И понеже мислите, които се изричат, са смущаващо откровени, те могат да бъдат само извикани, тъй като усилието и екзалтацията, породени от усилието, пораждат виковете. Оттам и заглавието на спектакъла.
Стоян Радев смята, че сценичната форма на моноспектакъла му дава възможност за максимална концентрация и синтез на театралните средства, в който се открива техният общ корен и смисъл през актьора и неговата игра. През превъплъщението и директното общуване с публиката се достига до споделено откровение.
За актьора Йордан Ръсин това е първо изпълнение в моноспектакъл. Към това се добавя и предизвикателството на самия текст на Достоевски, който изисква задълбочаване, посочва той. Третата трудност е срещата с публиката, която винаги остава непредвидима. За него в преминаването през този текст има нещо пречистващо, почти като лична проповед към себе си и към публиката, а думите на Достоевски са валидни за всяко мислещо човешко същество.
Ядрото на текста според него е в крясъка. Макар да не се крещи през цялото действие, в определени сцени гласът неминуемо трябва да се издигне, а в основния момент има вик, който е като център на спектакъла. Ръсин обръща внимание, че съществува и вътрешният, тихият, душевният вик, който идва към края на представлението и не е задължително физически силен, но той е може би още по-дълбок. Надявам се с всяко представление да успяваме да стигаме именно до тези точки, когато мисълта вече не може просто да бъде изговорена, защото в нея има натрупано нещо много по-голямо, добавя актьорът.
Тази вечер на „Варненско лято“ предстои среща на публиката с още един моноспектакъл - „Аз, която те обича“ на Дарин Ангелов. БТА е медиен партньор на театралния фестивал.