Сателитни данни показват загуба на над 12 трилиона тона лед от Гренландия и Антарктида в рамките на 47 години

За последните 47 години от ледниците на Гренландия и Антарктида са се стопили около 12,5 трилиона тона лед – количество замръзнала вода, достатъчно да покрие територията на континенталните САЩ със слой лед с дебелина около 1,5 метра, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на международно научно изследване, публикувано в сп. Scientific Data.
Около пет шести от загубата на лед е свързана не с по-високите температури на въздуха, а с по-топлите океански води, които подкопават ледените щитове отдолу и отстрани, докато ледът се придвижва към океана. Според учените това може да има сериозни последици за бъдещото покачване на морското равнище.
Разтопеният лед се равнява на близо 3 квадрилиона галона вода, или около 11,3 квадрилиона литра. Според изследването това е допринесло за повишаване на глобалното морско равнище с около 3,1 сантиметра от 1979 г. насам, наред с останалите фактори, свързани с повишаването на нивото на океаните.
„Само един сантиметър покачване на морското равнище означава още около 2 до 3 милиона души да бъдат засегнати от наводнения поне веднъж годишно“, обясни водещият автор Инес Отосака от университета „Нортумбрия“ във Великобритания.
Според Отосака например ледникът Якобсхавн в Гренландия в момента се оттегля с до 50 метра дневно.
Данните показват, че през 70-те, 80-те и дори през 90-те години на миналия век ледените щитове са били сравнително стабилни. След това обаче загубата на лед се е ускорила, особено през второто десетилетие на XXI век.
„Налице е ясна тенденция ледените покривки да губят все повече маса, като този процес се засилва с всяко десетилетие - особено що се отнася до леда, който се оттича в океана“, каза Отосака. По думите ѝ данните показват ясна връзка с изменението на климата.
Учените отбелязват, че между 2020 и 2023 г. темпът на загуба на лед временно се е забавил. Според тях това вероятно се дължи на краткосрочни метеорологични колебания, а не на промяна в дългосрочната тенденция. По-късни измервания, разгледани от Отосака, показват ново ускоряване на процеса.
Относителната стабилност на Антарктида през този период до голяма степен се свързва с рекордните снеговалежи в Източна Антарктида, които са компенсирали бързата загуба на лед в по-нестабилната Западна Антарктида.
Учените обръщат специално внимание на т.нар. динамични процеси, при които загубата на лед става по-бързо и активно от постепенното топене вследствие на атмосферните условия. Според Отосака тези процеси могат да доведат до преминаване на критични прагове, или т.нар. повратни точки.
Дейвид Холанд от Нюйоркския университет, който не е участвал в изследването, посочи, че именно динамичната загуба на лед представлява особен повод за безпокойство, тъй като тя е свързана с процеси, които могат да доведат до нестабилност на ледените щитове. Според Холанд използването на множество независими методи и данни от различни източници повишава увереността в резултатите от изследването.
„Непредвидимите фактори, свързани със загубата на ледена маса в Антарктида, продължават да бъдат предизвикателство“, каза Тед Скамбос от Университета на Колорадо, цитиран от Асошиейтед прес. По думите му последствията от наблюдаваните процеси могат да се проявят в продължение на десетилетия.