Сборникът „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ ще бъде представен в Троян на 10 октомври

Сборникът „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ ще бъде представен в Туристическия информационен център в Троян на 10 октомври, съобщи за БТА проф. д-р Пламен Дойнов, ректор на Нов български университет и организатор на събитието. 
Сборникът се основава на текстове, пред­ставени за първи път на конференцията „Изборът на поета“, посветена на 50-годишнината на родения в Троян Ивайло Иванов (1972- 2016), състояла се на 9 декември 2022 г. във Великотърнов­ския университет. 
В близо 50 статии, студии и рецензии се изследва образът на един от най-ярките български поети от края на ХХ и началото на XXI век, разказа проф. Дойнов. Отблизо са проследени перипетиите при утвърждаването на неговата литературна личност и специфичния избор на почерк, осъществен през 90-те години на миналия век. 
„Казано чисто литературно и исторически, преценено като постижения на неговата поезия, това, което прави Ивайло Иванов толкова важна фигура в съвременната поезия, е фактът, че неговото писане се превърна в своеобразен мост между класическите традиции в българската поезия от Пенчо Славейков, през Атанас Далчев и поезията от втората половина на ХХ век, към новите търсения на тази поезия, които условно бихме могли да определим като търсения на постмодернизма“, каза за БТА проф. Дойнов.
От тази гледна точка, той наистина има уникално място, защото е представител не на някаква радикална, авангардна линия в българската поезия, а се превърна в трансформатор и продължител на традиции по нов начин. Много ярко изразено в неговата поезия е нещо, което аз лично наричам „пренаписване на традицията“, заради това и много от книгите му влизат в диалог с класически произведения, добави той. 
По думите му емблематична в това отношение е предсмъртна книга на поета „Нов сън за щастие“, която е пряка реплика към книгата на Пенчо Славейков. При него диалогът с традициите е много жив, той сякаш е изтъкан от гласовете на класически и не толкова класически поети. Това е уникалното при него и много от текстовете, посветени на него в сборника, коментират точно тази му специална роля.
„Давам си сметка, че Ивайло Иванов би могъл да бъде много лесно митологизиран. Митологизацията обаче се опира много често на определени клишета, които са страшно привлекателни за ползване. Сред тях са устойчивото клише за непризнатия приживе поет, това за поета несретник, който едва свързва двата края, за уединения поет самотник и т.н.“, посочи професорът. По думите му за Димчо Дебелянов и Ивайло Иванов се използват сходни клишета, но те не са верни нито за единия, нито за другия. Според него Ивайло Иванов е бил изключително общителен и диалогичен, неистово отворен към другите, жаден за всякакъв вид контакти – било чрез писма, било на живо. 
Що се отнася до мита за непризнаването му приживе, единственото, с което мога да се съглася, е, че приживе не получи нито една награда за поезия и това някак си изглежда несправедливо. Същевременно не само това са формите на признание. Много издателства бяха отворени към издаване на книгите му, той като цяло нямаше проблем с публикуване на книгите си. Напротив - беше желан от издателствата, беше много добре приет и на страниците на най-важните национални литературни издания, посочи проф. Дойнов.
Точно това показва и сборникът, в който има един дял „Критически архив“, в който са публикувани издадените приживе рецензии за книги на Ивайло Иванов. Вижда се, че особено дебютът му „Хензел и Гретел“ от 1995 г. е истинско събитие. Много малко хора могат да се похвалят с толкова много рецензии за своята дебютна стихосбирка, добави той.
„Митологизацията е хубаво нещо, но да не ползва такива стереотипи, които обикновено звучат сиромахомилски, сантиментално. Нека говорим по-задълбочено и с разбиране за Ивайло Иванов, той не се нуждае от нашето снизхождение. Да, той нямаше шанс в социално-битовата сфера, но беше много обичан като поет и присъствие и беше една величина, призната още приживе“, подчерта той.
Проф. Дойнов посочи, че „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ е научен сборник, който се опитва много внимателно и задълбочено да изследва поезията на Ивайло Иванов. „Искахме да покажем, че академичната общност е приела за една от целите си той да бъде анализиран и помнен и сме решили това да не бъде кампанийно, а едно трайно отношение към неговото творчество. Когато имаме възможност, ще напомняме за него било чрез различни форми. Виждаме, че неговата поезия се радва на интерес и от страна на следващото поколение автори и читатели“, посочи той.
Ректорът разказа, че в курсове на Нов български университет, обхващащи съвременната българска литература до началото на XXI век, вече са включени и стихове на Ивайло Иванов, като при лекции и семинарни упражнения са представяни като много важна част от промените в българската литература след 1989 г.
Предстои сборникът да бъде представен и в Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново.
Проф. Пламен Дойнов, д.н. е ректор на Нов български университет от 2020 г. Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Проф. Дойнов е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“.