Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ на Красимир Симеонов ще бъде представен днес във Варна

Надявам се книгата „Мотодзен“ да бъде детонатор, който взривява сърца, каза в интервю за БТА нейният автор Красимир Симеонов. Според него времената, в които живеем, са толкова скверни, че е трудно да се събуди емпатия у хората с няколко разказа, но все пак той се опитва да взриви отвътре читателя и после, с парчетата от себе си, които е успял да събере, той да направи нещо по-добро.
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ ще бъде представен днес, 13 август, в Арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство „Изток - Запад“. 
Подредбата на отделните фрагменти в сборника е направена внимателно, защото авторът вярва в необходимостта от единна архитектоника на всяка творба. Смята, че и тази негова книга е трудно да бъде определена жанрово, но това не е защото се стреми към някакви модернистичност, а защото така си пише.
Призна, че със заглавието залага известна закачка с книгата на Робърт М. Пърсиг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, но тя е само формална, а и вътре читателят ще намери също следи от Аполинер, Торо, Уитман, Кенет Уайт, Лао Дзъ и други безсмъртни хора на духа. „С „Мотодзен“ съм „драснал един щрих върху ума на своя читател, но рисунката той ще трябва да си завърши сам“, каза той.
Водещо за Симеонов е „самотното ни, но и самоизграждащо пътуване към себе си, през което преминаваме докато сме живи“. Смята, че докато си на мотора на пътя, оставаш сам със себе си и това те прочиства от мръсотиите на света дотолкова, че се превръщаш просто в една капчица изворна вода, която се спуска по реката към океана, а този океан е от любов. „Аз го усещам така и това действително е форма на медитация, колкото и парадоксално да звучи“, добави писателят.
В историите в книгата има както среща с величието на природата, така и с човешкото нещастие. „Няма добро и зло. Има решения, които трябва да вземаш постоянно и те трябва да са принципни. И после трябва да понасяш последствията от своите избори. Има обаче и една голяма Любов, която трябва да отдаваш на всичко живо около себе си. Това е моето битие - между върховната Любов и хилядите ежедневни решения в простичкия ми живот“, каза Симеонов. Той обаче задава и въпроса „Как, след като сме прашинки в един прекрасен свят и сме толкова мънички, успяваме да очерним всичко около себе си?“
В един от своите разкази той изповядва, че мрачните времена, в които живеем, са важни за нашето развитие и за духовния ни напредък, но цялата смърт, която ни обгръща и носим на раменете си, много го натъжава. Надява се „Мотодзен“ да бъде детонатор, който взривява сърца. „Днес времената са толкова скверни, че е трудно за вярване ако кажа, че се опитвам да събудя емпатия у хората с няколко разказа. Да не забравяме, че цели религиозни системи не успяха да го направят. Така че просто се опитвам да взривя отвътре читателя и може би после, с парчетата от себе си, които е успял да събере, той ще направи нещо по-добро“, обясни авторът.
„След „хапчето за пробуждане“ вече си в един друг свят и то не защото нещо около теб се е променило, а защото ти вече не си същият. Ти си по-добър, по-човечен, по-смирен. И лека-полека виждаш, че и светът около теб започва да се подобрява. Защото голямата промяна започва от теб, от твоето сърце. Смятам, че с тази мисъл трябва живеем живота си“, каза още писателят.
Красимир Симеонов е роден през 1967 г. във Варна. Завършил е Българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Автор е на книгите „Видове” (2003), „Кожа” (2004), „Езерни очи” (2005), „Стоях и слушах (стари и нови неща)” (2006), „Нищо повече” (2008), „Бунтът на Сизиф”  (2009, ел. издание ), „Зверобой” (2017), „Срещу вятъра. Из записките на един рокер“ (2022) и „Няма тайни. Избрано“ (2023). Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски, сръбски, словенски, турски, италиански и фински. Член е на Международния институт по геопоетика, основан от Кенет Уайт през 1989 г. Както БТА писа, той ще участва в специално събитие, посветено на Уайт, на 11 август във Варна.