Седмата неделя след Петдесетница е - на светите отци от шестте Вселенски събора, честваме и паметта на преподобната Макрина

Седмата неделя след Петдесетница е - на светите отци от шестте Вселенски събора, честваме и паметта на преподобната Макрина.
Макрина е най-голямото дете на именития християнски ритор Василий и Емилия от град Кесария (днес Кайсери) в Кападокия. Семейството им било голямо - от четирима синове и шест дъщери. Синовете са Василий, епископ Кесарийски, останал с прозвището Велики, Григорий, епископ на град Ниса, Навкратий и Петър, епископ на Севастия Арменска. Това семейство имало за опора и закрила всеблагия Бог, на Него възлагали всичките си надежди.
При раждането си момичето било кръстено Текла, но всички я наричали Макрина по името на нейната баба. Родителите й я обучавали и възпитавали в християнските добродетели. На 15 години Макрина била сгодена за добър момък, но поради младостта й сватбата била отложена, а междувременно годеникът умрял. В голямата си скръб девойката решила да не се омъжва за друг. Тя продължила да помага на майка си при отглеждането и възпитанието на децата. Когато Василий се завърнал от обучение в Атина, Макрина се постарала да го предпази от гордост, защото добрите качества са му дадени за прослава на Бога. Тя имала благотворно влияние и над останалите деца. 
Щом сестрите се задомили, а братята се посветили на избраните поприща, Макрина и майка й се оттеглили в уединено място край река Ирис (днес Йешилърмак), близо до Неокесария (сега Никсар), където като отшелник живял известно време и Василий. При тях дошли още няколко жени и основали малка обител. Подвизавали се в труд и молитви, безброй други вярващи следвали примерния им живот и откривали пътя към вечния живот. Там в дълбока старост починала света Емилия, а през 80-те години се упокоила и праведната подвижница света Макрина на 19 юли. Свети Василий бил починал още през 379 г., но Григорий успял да отиде и видял преподобната на смъртния одър. Той съставил житието й.