Съветът за електронни медии (СЕМ) представи на днешното си заседание фокусирано наблюдение върху отразяването на случаите на насилие с участието на деца.
Докладът на дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ беще представен от Зорница Гюрова.
Ние никога не сме оставали нечувствителни към подобни казуси и тяхното отразяване в медиите, каза председателят на СЕМ – Габриела Наплатанова-Русева.
Извършени са наблюдения на три случая на насилие с участието на деца. Това са случаите в Пловдив, при който младежи пребиват до смърт млад мъж, в Банско, където група тийнейджъри влизат в словесна агресия, и в Радомир, където по-голямо на възраст дете малтретира физически по-малко.
Трите наблюдения обхващат следните програми – „БНТ 1“, Би Ти Ви, „Нова телевизия“, „България он еър“, „Евроком“, „Хоризонт“ и „Дарик радио“. На мониторинг са подложени централните новини и сутрешните актуално-публицистични предавания.
Случаят в Пловдив е наблюдаван в периода 5 и 11 август. При отразяването му медиите проследяват събитието в развитие, представят задържането на младежите, участие в насилието, последващото налагане на мярката за неотклонение, задържането под стража. Представени са и двете страни на досъдебното производство – на обвиняемите с техните адвокати, и на обвинението през прокуратурата. По отношение на престъплението се изнасят данни от официални говорители за установената от разследващите жестокост от страна на тиймейджерите, без да се споменават конкретно техните имена, посочена е възрастта им от 14 до 17 години. В кадрите за съдебната зала лицата на задържаните са разфокусирани, за да не се разпознаят, в наблюдаваните програми не се показват неблагоприятни кадри, показва докладът на СЕМ.
При представянето на информацията по случая, обществената БНТ предупреждава жителите за травмиращо съдържание, в Би Ти Ви също предупреждават за възможно въздействие на информацията върху чувствителни зрители, особено тази, която е поднесена от съдения състав.
Като недобра практика наблюдението на СЕМ отчита опита на репортери да търсят контакт с близките на обвиняем, чрез посещаване на къщата в родното му село.
Подобно и на други наблюдения, като недобра практика се отчита посочването на образователните институции, където се обучават децата, както и прекомерните подробности в престъплението, които се изнасят публично от длъжностни лица. Мониторингът като цяло не отчита нарушения на Закона за радиото и телевизията, показва докладът на СЕМ.
Случаят в Банско е наблюдаван в периода 4-6 август. Случаят има международен отзвук, защото е свързан със словесен конфликт между български и италиански младежи пред хотел в Банско. Първоначално информацията излиза в италиански медии като антисемитско нападение срещу италиански ученици от еврейски произход от група млади неонацисти, се казва в доклада на СЕМ. Впоследствие, случаят се доразвива с информация за поведението на италианските младежи и позицията на официалните български институции.
Наблюдението на СЕМ установява, че по случая си противодействат два наратива и два разказа в медиите за случилото се. Чуждестранният италиански разказ акцентира върху речта на омраза, неонацистските прояви и риск от антисемитизъм, докато българският поставя акцент върху данните за проблемно поведение и провокация от страната на италианската група младежи и необходимостта да се изясни дали конкретно е имало антисемитски мотив. Съществен проблем в медийното съдържание е използването на видеоматериали, разпространявани от официални медии, без достатъчно проверки и контекст, посочват от СЕМ. Според тях, когато се използват само отделни фрагменти от тези записи, съществува риск от изкривяване на картината и подвеждащо интерпретиране на събитието.
При отразяване на случая като цяло не се установяват прояви на реч на омраза или обидна квалификация спрямо някои от групите в конфликта, се казва в доклада на СЕМ.
Случаят в Радомир е проследен в дните от 7 до 9 август. Насилието е отразено в повечето наблюдавани медии на 7 август и не е обект на коментари в следващите дни. Клипът с насилието е показан само в една телевизионна програма, но лицата на участниците не са разпознавани, кадрите са замъглени, се казва в доклада на СЕМ.
Хубаво е това, че няма нарушения на закона, но ми се иска да акцентирам върху някои от моментите с проблемно съдържание, които докладът отчита, каза Пролет Велкова, член на СЕМ. Ако ни слушат колеги от медиите, трябва да имат едно наум и при отразяването на подобни случаи с участие на деца да имат много по-голяма бдителност, добави тя.
Според Велкова много размисъл предполага факта, че с изключителни подробности е описано убийството над младия мъж в Пловдив. Да си дадем сметка какво означава това за близките на убития и доколко не накърнява паметта на този човек, каза тя. По думите ѝ това е нещо, което всеки път трябва да бъде премисляно от журналистите, когато отразяват подобни случаи.
Пролет Велкова посочи, че преди случая в Пловдив, медии са поощрявали идеолога на движение на лов за педофили, рекламирали са книгата му, която според нея по същество е наръчник как да се извършва саморазправа с хора, набедени за педофили. Мисля, че това е тежка отговорност за медиите, които направиха това, както и тези, които поощряваха извършеното в Пловдив, каза още тя. Имаше медии, които даваха допълнителна акустика на политици, които пряко и непряко поощряваха саморазправата по начина, по който видяхме това да се случва в Пловдив, допълни Пролет Велкова.
Мен лично много ме смущава това, че и новините в новинарските емисии в повечето медии, които ние наблюдаваме, се фокусират и дават предимство на криминалните новини за престъпление и насилие, което изкривява може би донякъде и картината на реалността, в която живеем в нашата страна, каза Къдринка Къдринова, член на СЕМ.
По думите ѝ възпроизвеждането на тези случаи в такива детайли е форма на даване на пример какво може да се случи с други неукрепнали съзнания, особено сред младото поколение. Косвено това е някакъв стимул за подражание в една достатъчно агресивна вътрешна и международна обстановка, в която живеем и която, за съжаление, подклажда такъв тип насилствени прояви, добави тя.
Къдринка Къдринова припомни, че СЕМ предложи обществена дискусия за влиянието на медиите и социалните мрежи, включително върху младото поколение и върху крайните прояви на насилие, както и влиянието върху детското и младежко съзнание на материали, които съдържат насилие, разпространявани медийно.
Това е изключително тежка и безкрайно задължаваща обществена тема, не само медийна, но ние бихме могли да допринесем поне към обсъждането, извеждането й в по-остър фокус на обществото, ако наистина се ориентираме към провеждането на такова обществено обсъждане, каза Къдринова.
Симона Велева, член на СЕМ, каза, че още през пролетта е била предвидена дискусия, посветена на темата за насилието в медиите. „Това е актуален за жалост повод отново да я повдигнем и мисля, че ще има интерес както от медиите, така и от широката общественост“, добави тя.
По думите ѝ това, че няма нарушения на закона за радиото и телевизията, не бива да ни успокоява. В този случай видяхме, че един от най-големите дефицити и проблеми беше почти мълниеносното и неконтролируемо информационно насищане със снимките на децата, пълна разпознаваемост на тяхната самоличност през социалните мрежи и абсолютните призиви за насилие, саморазправа и последващи детайли по отношение на жестокото убийство, каза още тя.
По думите ѝ има принципно нужда да се говори и да се разберат какви са големите процеси, на които се дължат подобни социални падения, които обществото и държавата не са могли да овладеят. Голямата задача пред държавата и пред институциите, включително и СЕМ, е истински да се изследват причините за тези симптоми, за да може държавата да може да ги превентира и да не попада в такива жестоки сценарии, смята Велева.
/ДД