„София от първия трамвай до днес“ е заглавието на септемврийския брой на списание ЛИК. То е вдъхновено от 125-годишнината от тръгването на първия трамвай в столицата, което се случва през януари 1901 г. Това я превръща в седмия европейски град и една от първите европейски столици с електрически транспорт.
Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) ще бъде представено на 17 септември – Деня на София, от 17:00 ч. в зала „МаксиМ“ в сградата на БТА (гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 49).
Главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов пише във въведението на броя, че трамваят е устойчив символ на София в плана на лайфстайла и отпраща към определена представа за начин на живот подобно на предпочитаните места, храни, облекло, маниери, спорт, музика, звезди, сленг… „Въпросът обаче е, че в София се наблюдават поне три различни лайфстайла, защото тя самата събира в себе си три града: следосвобожденския, следдеветосептемврийския и следдесетоноемврийския“, посочва той.
Доц. Лозанов припомня, че трамваят се появява още когато София е в Третото българско царство и първата му линия е Централна гара – площад „Славейков“ със спирки по желание. „Той е част от ускорената модернизация, която изненадващо бързо (говори се дори за „българското чудо“) превръща града от османска провинция в европейска столица“, допълва още главният редактор на списанието.
В изданието на БТА е публикуван и разказът „Княжевският трамвай“ на патриарха на българската литература Иван Вазов, който събира наблюденията му от пътуване през 1901 г. „Не помня кой беше казал, че човекът е един свят. С по-малко изглед на парадоксалност би могло да се каже това за един вагон на княжевския трамвай“, пише в края му авторът. И се зарича, че „при първия празничен ден, който иде, аз пак ще пътувам за Княжево... “
В интервю за списание ЛИК кметът на Столична община Васил Терзиев казва, че отговорността ни днес е да не позволим България да се отдалечава от Европа. Той припомня, че преди 125 години София не е чакала да стане богат европейски град, за да инвестира в модерен транспорт – инвестирала е в модерен транспорт, защото е искала да бъде европейски град. По думите му метрото днес не заменя трамвая. „Напротив – трамваят остава едно от най-добрите решения за наземен транспорт в големия град. Затова инвестираме едновременно под земята и на повърхността“, посочва Терзиев.
Пред списание ЛИК той разказва как Столичната община отбелязва 125-годишнината от тръгването на първия трамвай в града и какво е бъдещето на електрическия транспорт в столицата. Сред темите, които коментира пред изданието, са и кои практики от опита на други столици може да се интегрират в София и по какво, откакто сме в Европейския съюз, софиянецът може да усети в ежедневието си, че е жител на европейска столица.
„С трамвай София поема към ХХ век“ е заглавието на статия на журналиста Станислав Колев, автор в броя. „В зората на ХХ век, на 1 януари 1901 г. (14 януари стар стил, понеделник), в 10.00 ч. по улиците на София тръгва първият електрически трамвай.
Окичена цялата в знамена и цветя в този мразовит ден малката мотриса с № 13 потегля от гарата. Неизвестен фотограф е запечатал паметния за историята на столицата миг. На архивната снимка се вижда трамваят с табела „Гарата – Игнатиевъ“ между шпалир от десетки мъже, първите назначени ватмани и кондуктори, граждани, чиновници и военни, застанали от двете страни на релсите“, пише Колев. Той припомня, че с потеглянето на първия електрически трамвай София заема мястото си след столици като Берлин (1881), Будапеща (1887), Прага (1891), Брюксел (1894), Париж (1895), Виена (1897 ), но и преди Лондон, Стокхолм, Лисабон, Варшава.
„Първият електрически трамвай става онази теглителна сила, която измъква завинаги града от праха и калта на неговото минало. Заедно с новите улици и площади, осветени от електрическите лампи, с изграденото водоснабдяване и с новите красиви сгради, трамваят е една от онези осъществени мечти на софиянци столицата да тръгне по пътя на своето европейско бъдеще, от което тя ще стане неразделна част“, посочва още авторът.
За сгради, обекти и организации, вписали името на София в наименованието си, разказва статията на отговорния редактор на ЛИК Яница Христова. Тя насочва вниманието към: базиликата „Света София“, която е изградена през Античността и дори се предполага, че е дала името си на града; откритата в навечерието на 2001 г. статуя на София, дело на скулптора Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов; основаният през 1966 г. театър „София“ – най-старият и най-голям общински театър в столицата; проектираният през 1968 г. от младия арх. Александър Баров и неговия екип грандхотел „София“, чиято сграда и до днес следва елегантната извивка на площад „Народносъбрание“, макар хотелът няколко пъти да е сменял вече наименованието си; бившият магазин „София“ – определян като „една от емблемите на София през епохата на социализма“; многопрофилната болница за активно лечение „Света София“, открита през 2006 г.; през същата година е открит и Mall of Sofia – един от първите модерни молове в страната; Sofia Tech Park – първият научно-технологичен парк в страната, фокусиранвърху информационните технологии, науките за живота и зелената енергия, и създадения през 1976 г. фолклорен танцов ансамбъл „София – 6“.
В интервю за изданието доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова, директор на Регионалния исторически музей – София, казва, че тръгването на първия трамвай е било изключително събитие за софиянци. „Запазени са редица спомени и много снимки от тези дни, от които освен вълнение прозира и страх от новото превозно средство“, посочва тя. По думите ѝ притесненията бързо отшумяват и трамваите се превръщат в основен „двигател“ в развитието на града. Пред списание ЛИК доц. Ханджийска-Янкулова споделя кои са ключовите събития в историята на столицата, разказана през експозициите в Регионалния исторически музей, както и кои артефакти от техния фонд впечатляват най-силно съвременните посетители. Тя коментира и какви са предимствата и рисковете, свързани с развитието на дигиталните технологии и виртуалната реалност. Като съвет към туристите, които за първи път посещават София, тя би препоръчала да видят града отвисоко, от Витоша. „Малко са градовете, които предлагат такава гледка“, смята директорът на Регионалния исторически музей в София. По думите ѝ София и днес продължава да се развива като съвременен европейски град, особено що се отнася до многобройните и разнообразни културни събития.
В статия, предоставена от Столичната община, е щрихирана историята на жълтите павета в града. „След Освобождението на България и избирането на София за столица започва ускорен процес на модернизация на 14-хилядния ориенталски град. Градската управа се отнася с особено внимание и към благоустрояването на София. На мястото на старите криви, кални и задънени улици се появяват новите павирани улици и булеварди“, се посочва в текста. Жълтите керамични павета са произведени в Австро-Унгария. Те са направени от варовит мергел, известен в родината му като „марга“, и се добива в една-единствена кариера до Пеща. „Със своите естетически достойнства жълтите павета на столицата са се превърнали в една от нейните емблеми“, пише още в статията.
„Рилският водопровод ще живее милиони години“, казва в последното си интервю инж. Иван Иванов. То е предоставено на списание ЛИК от настоящия кмет на Столична община – Васил Терзиев. След редакция в изданието са публикувани избрани акценти от изказванията на инж. Иванов. Той заема поста кмет на столицата от 25 май 1934 до 9 септември 1944 г. Определят управлението му като „10 златни години за София“.
В този период към територията на града са присъединени селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина. Строят се и редица административни сгради, които оформят визията на столицата – Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българската народна банка и Министерството на вътрешните работи, централната сграда на Софийския университет, зала „България“, Музикалният театър, сградата на Столична община и др.
По време на управлението на инж. Иванов всички улици в центъра са павирани, а градът масово се озеленява и по централните булеварди са засадени кестени. Освен това коритата на Владайската и на Перловската река са облицовани с камък. Открита е и къпалнята „Мария-Луиза“ – един от символите на града и до днес. Архивът на БТА съхранява новини от създаването ѝ през февруари 1898 година до днес. Част от информационния поток често са съобщения и репортажи, които разказват за София – столицата на България, която, както твърди девизът ѝ, „расте, но не старее“.
През десетилетията градът се развива, обогатява и надгражда в различни посоки – от градоустройството и архитектурата през инфраструктурата до иновациите, които са част от облика му днес. В списание ЛИК са поместени акценти от малка част от новините, публикувани в бюлетините и емисиите на БТА, в които се описва развитието на София, и любопитни факти около нейната история.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Септемврийският брой, на тема „София от първия трамвай до днес“, можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/84