Швейцарските ледници са загубили 5,5 процента от обема си през 2026 г., съобщават експерти

Швейцарските ледници са загубили 5,5 процента от обема си през тази година, което е вторият най-голям спад, регистриран откакто се води статистика, предадоха осведомителните агенции. Данните са на Службата за наблюдение на ледниците в страната GLAMOS и на Швейцарската академия на науките.
Експертите свързват значителната загуба на лед с високите температури и оскъдните снеговалежи през зимата. По данни на GLAMOS само за последните пет години обемът на леда в Швейцария е намалял с близо една пета.
„Алпийските ледници нямат шанс да оцелеят в дългосрочен план при такива условия“, се посочва в съобщението на GLAMOS и Швейцарската академия на науките, цитирано от Асошиейтед прес.
Ръководителят на GLAMOS и професор по глациология във Федералния технологичен институт в Цюрих Матиас Хус отбеляза, че снежната покривка през зимата играе важна роля за запазването на ледниците. Тя предпазва стария лед от топене и осигурява материал, който при подходящи условия може да се задържи на голяма надморска височина и да допринесе за образуването на нов лед.
Тази година средната дебелина на отделни швейцарски глетчери е намаляла с между 2,5 и 4 метра, а при ледниковите езици загубата достига 10 метра според експертите.
Най-голямото топене, откакто се води статистика, е отчетено при ледниците Алалин, Кларидент, Рона и Алеч, който е най-големият в Алпите.
Рекордният процентен спад в обема на швейцарските ледници е регистриран през 2022 г. Тогава летните горещини, малкото зимен сняг и необичайното количество прах от Сахара, който е замърсил ледената повърхност и е увеличил поглъщането на слънчева енергия, са допринесли за ускореното топене.
Между юли и септември тази година топенето на ледниците е довело до загубата на около 2,2 трилиона литра вода, което се равнява на приблизително четири пъти годишното потребление на вода в Швейцария, посочват експертите. Повече от половината от електроенергията в страната се произвежда от водноелектрически централи.
Последиците от топенето на швейцарските ледници се простират и извън границите на страната. Швейцария често е определяна като „водната кула“ на Европа, тъй като от нейната територия се захранват едни от основните реки на континента, сред които Дунав, По, Рейн и Рона.
Експертни екипи наблюдават оттока и пукнатините, образувани от течащата през ледниците вода. За проследяване на водните потоци на места се използва и червено багрило, добавят от GLAMOS.
Глобалното затопляне засяга не само Алпите. Сателитни наблюдения показват значително намаляване на ледниковата маса и в други части на света, включително Гренландия и Антарктида, допълва още Асошиейтед прес.