Най-влиятелните ѝ творби, наречени от нея „Танцови конструкции“, използват обикновени материали като шперплат и въже и днес са част от колекцията на Музея за модерно изкуство.
Галерия „Рафаела Кортезе“ в Милано, която я представляваше, обяви смъртта ѝ в социалните медии, но не предостави допълнителни подробности. Форти живееше с болестта на Паркинсон в продължение на няколко години, но продължи да се изявява на сцената и да преподава до края на осемдесетте си години.
В една от петте „Танцови конструкции“ – Slant Board, танцьорите се катереха по наклонена шперплатова плоскост, на която бяха закрепени въжета с възли. В друга – Hangers, те се държаха за въжета, окачени от тавана, които се люлееха, докато други танцьори минаваха между тях, припомня „Ню Йорк таймс“.
„Танцови конструкции“ оказват дълбоко влияние върху ранните постмодерни хореографи като Стив Пакстън, Лусинда Чайлдс и Ивон Рейнер, основали авангардния колектив Judson Dance Theater, който значително разшири представата за това какво може да бъде танцът.
Симоне Форти е родена на 25 март 1935 г. във Флоренция, Италия. Тъй като семейството ѝ е еврейско, в края на 30-те години на миналия век те бягат през Швейцария в Съединените щати. Заселват се в Лос Анджелис, където малката Симоне посещава държавни училища и взема частни уроци по танци.
Нейната ранна естетика се оформя в Ню Йорк, където преподава в детска градина и посещава, макар че не харесва, курсове по съвременни техники на Марта Греъм и Мърс Кънингам. „Аз не съм инструменталистка, а композиторка“, каза тя години по-късно.
Ню Йорк я запознава и с ЛСД, което тя опитва на музикалния фестивал „Уудсток“ през 1969 г. и приема често, докато живее в комуна през следващата година. „Под въздействието на ЛСД наистина виждаш нещата по различен начин“, казва тя, като приписва на своите психеделични преживявания по-нататъшното разширяване на художествената си палитра.
Симоне Форти има три брака, които завършват с развод и без наследници, уточнява „Ню Йорк таймс“.