За тях казват, че са една от последните американски групи от началото на века, които все още вярват в големия, емоционален, почти театрален рок. Музиката им не се страхува да бъде драматична, директна и напълно искрена.
Групата е създадена през 1996 г. в Мемфис от вокалиста и басист Джон Купър и през годините се превръща в една от най-успешните рок банди, излезли от американската сцена. Това, което прави Skillet любопитен феномен, е способността им да преминават между различни публики – от религиозната аудитория до феновете на ню метъл, алтернативен рок и арена рок. Те често са сравнявани с групи като Linkin Park, Three Days Grace или Breaking Benjamin, макар музиката им да е по-мелодична и по-силно ориентирана към химнови припеви и драматични аранжименти.
Най-големият им пробив идва с албума Awake (2009), от който са хитовете Monster и Hero, които години наред звучат в спортни предавания, трейлъри, WWE продукции и видеоигри. Monster се превръща в една от най-успешните рок песни на XXI век в стрийминг платформите.
Сегашният състав включва Джон Купър, Кори Купър, Джен Леджър и Сет Морисън. Особено важна за звученето им е Джен Леджър, една от малкото жени барабанисти и вокалистки в американския хард рок, която според феновете внася едновременно агресия и емоционалност в концертите на групата.
Интересното при Skillet е, че около тях винаги има известно културно напрежение. За едни са твърде „религиозни“ за рок сцена, а за други – твърде рокендрол за християнската публика. Самите те рядко настояват върху религиозната си идентичност по директен начин, но теми като вътрешната битка, спасението, вината, страха и надеждата постоянно присъстват в текстовете им. Именно това вероятно обяснява защо групата има толкова силна млада публика – музиката им работи емоционално, почти терапевтично, дори за хора, които нямат нищо общо с религията.
На живо Skillet са известни с много енергични концерти – пиротехника, масивен звук, постоянна комуникация с публиката и силно арена-усещане. Фенове в Reddit често описват концертите им като „емоционално заредени“ и „изненадващо интензивни“, дори когато има критики към вокалите на живо.
/ДД