В продължение на векове сладоледът е бил рядко и скъпо удоволствие, тъй като се е съхранявал трудно. През лятото на 1790 г. президентът Джордж Вашингтон похарчил 200 щатски долара за сладолед - сума, която днес се равнява на 7259 долара, според Международната асоциация за млечни храни, съобщава АП.
В началото на ХIX век изобретения като механичното охлаждане направили сладоледа по-евтин и по-достъпен. Уличните търговци с колички в Америка обаче имали нужда от начин, по който да сервират десерта на клиентите си. Така се появили така наречените penny licks - стъклени чашки за едно пени. Клиентите плащали пени за топка сладолед, сервирана в дебела стъклена чашка, която облизвали, докато стане съвсем чиста, и връщали обратно на търговеца.
Чашката - понякога изплаквана, понякога не - след това се пълнела за следващия клиент. Търговците обаче се сблъсквали с проблема с чупенето на стъклото, а градовете били загрижени за разпространението на болести. Лондон забранил този вид чашки през 1898 година. Италианските имигранти се притекли на помощ. През 1902 година Антонио Валвона, производител на сладолед, живеещ в Манчестър, получил американски патент за метална форма, с която можели да се правят ядливи чашки, подобни на гофрети. Той бързо започнал да продава чашките от двете страни на Атлантическия океан.
На следващата година Итало Маркиони, търговец на сладолед в Ню Йорк, получил патент за подобно изобретение. По-късно Маркиони създал и сладоледения сандвич. Световното изложение в Сейнт Луис през 1904 г. обаче е събитието, което дава на сладоледената фунийка познатата ѝ днес форма и я изстрелва към популярността.Няколко собственици на обекти на изложението са сочени за откриватели на сладоледената фунийка. Компанията „Джой Бейкинг груп“, основана през 1918 г., която в момента произвежда по два милиарда фунийки годишно, отдава заслугата на Ърнест Хамви – 20-годишен сирийски имигрант. Хамви продавал залабия - арабски десерт, подобен на понички - в павилион точно до Албърт Абуси, роден в Ливан търговец на сладолед. Когато на Абуси му свършили хартиените чашки, Хамви започнал да навива своите сладкиши на фунийки, наречени „рога на изобилието“. Те мигновено се превърнали в хит.
Към 1910 г. името „рог на изобилието“ било опростено до „фунийка“ и Хамви основал компанията „Мисури Коун“. Технологията за производство на фунийки се развила бързо, като машините заменили ръчното навиване. За тези, които искали по-лека текстура, в началото на 40-те години на миналия век се появила вафлената фунийка с текстура на кекс - приблизително по времето, когато изгряват веригите „Дери Куин“ и „Баскин-Робинс“.
Тъй като американците обръщат все по-голямо внимание на здравето си, днес те ядат по-малко сладолед, отколкото в миналото. През 1984 г. средностатистическият американец е консумирал по 8,1 килограма обикновен сладолед годишно, според данни на Департамента по земеделие на САЩ. До 2024 г. това количество е спаднало до 5,4 килограма. Но както би могъл да ви каже всеки - от Джордж Вашингтон до Бен и Джери - в гореща лятна нощ това е удоволствие, което трудно може да бъде заменено, отбелязва АП.