Слънчевите затъмнения - като това на 12 август, което ще бъде пълно в части от Испания и частично във Франция, предоставят на учените отлична възможност да потвърдят или опровергаят знанията си за нашата звезда, предаде АФП.
Магнитното поле на Слънцето, слънчевата корона, слънчевият вятър - областите за изследване са многобройни при всяко слънчево затъмнение.
Наблюдението на явлението през 1919 г. остава в историята, след като на 29 май същата година Артър Едингтън, който се намира се на остров Принсипи, успява да потвърди теорията на Айнщайн за общата относителност, наблюдавайки ефекта на гравитационната леща върху звезди, видими в точния момент, когато ослепителната светлина на Слънцето е закрита.
Наблюдаваното през 1919 г. явление дори е наречено „Затъмнението на Айнщайн" или „Затъмнението на общата относителност".
Повече от сто години по-късно в Испания, по линията, свързваща Овиедо, Бургос и Палма, учените ще могат да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Те ще разполагат с една минута и четиридесет секунди, за да съберат колкото се може повече информация.
„Нашата работа е насочена към разбирането на физичните механизми, които стоят в основата на слънчевата активност", припомня Алън Саша Брун, астрофизик и научен директор във Френската комисия за алтернативна енергия и атомна енергия (CEA).
Във всекидневната си работа специалистите разработват модели, които могат да обяснят слънчевата динамика, позволявайки „Слънцето да се разглежда в контекста на неговата еволюция във времето - от раждането му до неговата смърт".
Затъмнението е възможност за тях да изследват Слънцето като звезда, която постоянно излъчва материя и заредени частици, а понякога дори „бълва" мощни слънчеви бури. Те са придружени от изхвърляния на материя, които се разпространяват на стотици хиляди километри.
„Тези явления следват редовен цикъл. Слънчевата активност достига пик на всеки единадесет години. През 2024 г. Слънцето достигна пика на своя 25-и цикъл", казва Брун. На 12 август астрофизиците от CEA ще се съсредоточат върху слънчевата корона.
„Имаме невероятен късмет: Луната е 400 пъти по-малка от Слънцето, но е и 400 пъти по-близо до нас. Имаме тази компенсация, която позволява пълно слънчево затъмнение", обяснява Брун.
Короната е горната част на слънчевата атмосфера - нещо като „магнитна коса", милион пъти по-слаба от фотосферата или слънчевия диск. Тя се простира на десет милиона километра, а температурата ѝ може да достигне до 2 милиона градуса по Целзий. Изследователите се надяват също така да наблюдават долната част на слънчевата атмосфера - хромосферата, която е най-близо до повърхността на Слънцето.
Когато няма затъмнение, астрофизиците работят със спътници, оборудвани с коронограф - „маска, която позволява да се закрие фотосферата", обяснява Алън Саша Брун. По думите му при пълните затъмнения обаче се открива възможност за наблюдение на цяла една зона - по-конкретно хромосферата.
Всички екипи в Европейската космическа агенция (ЕКА) също ще бъдат в готовност. Изследователите ще се интересуват най-вече от слънчевите ветрове. „Защо слънчевите бури се разпространяват по този начин? Каква е тяхната структура и можем ли да създадем модели, които да ни позволят да ги предсказваме?", казва Керъл Мъндел, директор по научните въпроси в агенцията. ЕКА ще разчита на екипи на място, за да събере данни, които ще допълнят тези, регистрирани от различните инструменти в космоса. Няколко седмици преди затъмнението Европейската космическа агенция започна да събира данни, предоставени от спътника „Солар орбитър" (Solar Orbiter), който наблюдава Слънцето и по-специално неговото магнитно поле. Целта е да се усъвършенстват моделите за прогнозиране на поведението на слънчевата корона. „Затъмненията са един вид игра, която ни позволява да покажем колко добри или лоши са нашите модели", казва Михо Жанвие, един от ръководителите по научните въпроси на проекта „Солар орбитър" на ЕКА.