Спасяването на българските евреи не е индивидуален акт, а заслуга на българското общество, каза проф. д-р Румяна Маринова-Христиди

С този фестивал създавате посланици не само на еврейската кауза, но и на паметта, на доброто. Често говорим, че младите не четат, не се интересуват от история. Днес мога да кажа - колко много грешим. Това виждам тук. Младите хора, които виждам тук, ми дават надежда с начина, по който мислят и се изразяват. Поздравявам ви. Ще подкрепяме с каквото можем такива прекрасни инициативи. Това обяви проф. д-р Румяна Христиди, ръководител на катедра "Хебраистика" в Исторически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски“ по време на Международната младежка конференция “Спасяването на българските евреи – възможен модел на поведение за младите хора днес“ на Център за еврейско-българско сътрудничество “Алеф“. Пред младите писатели тя представи лекция на тема “Благородството на българското патриархално общество по време на Втората световна война“, с която припомни исторически факти, свързани със спасяването на българските евреи. 
“За да разберем това, което се случва в българските евреи по време на Втората световна война, трябва да разберем как живее тази общност у нас. Трябва да говорим за тези хора, които остават тук след Освобождението. Това е добре интегрирана общност. Тя избира да остане в новото, малко Българско княжество, което тръгва по пътя на модерна Европа. Тази държава заявява, че ще бъде либерална. Такава е и Търновската конституция. Взаимоотношенията държава – еврейска общност ще бъдат толерантни. Българските евреи участват във всички войни за национално обединение. Те не се различават по никакъв начин от останалото население. Тази общност не е фанатично религиозна. Това сe отнася и за самите българи и за останалите общности в страната. В никакъв случай не можем да обвържем евреите с този образ, който се появява по-късно чрез пропагандата“, каза проф. Христиди. 
Когато е открита Голямата софийска синагога, присъства целият държавен елит, припомни тя и посочи, че това е много показателно за толерантността по това време. България става съюзник на Германия през 1941 година и това неминуемо има последствия за еврейската общност, стана ясно от думите на проф. Румяна Христиди. 
“Страната ни не е изпратила воини на Източния фронт и не воюва. България приема антиеврейските закони преди присъединяването си към пакта. Този закон е бил обсъждан още от лятото на 1940 година и среща сериозна съпротива. Против него се обявяват много интелектуалци, депутати. Българската църква е единствената църква в Европа, която заема позиция от самото начало до самия край в полза и защита на еврейската общност. Да, с участието на българските власти са депортирани над 11 000 евреи, които днес почитаме. Правителството не дава гласност на депортацията тогава, не дава гласност за депортирането на други евреи от вътрешността на страната. През март 1943 година информацията започва да изтича от хората, които живеят в българското общество. И това ще доведе до лавина срещу депортацията. Тя ще обхване много обикновени хора. Обединява и политици от целия политически спектър. Имаме професионални организации на лекари, писатели, адвокати и много други, които засипват царя и правителството с писма и петиции. Смелостта на тези хора е изключителна“, каза още ръководителят на катедра "Хебраистика" в Исторически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски“. 
Основния въпрос е, че спасяването на българските евреи не е еднократен и индивидуален акт, а поведение на по-голямата част на българското общество, посочи още Христиди. По думите ѝ, преди 80 години нашите предци са поставили високи морални стандарти пред нас и това ни задължава да ги следваме.