Средиземно море е загубило 70% от водния си обем преди 5,5 милиона години, сочи проучване


Средиземно море е изгубило 70% от водния си обем преди 5,5 милиона години, предизвикано от стесняване на Гибралтарския проток, сочи проучване, цитирано от АФП.
Тесният морски проход, който разделя Испания от Мароко, играе съществена роля в тази екосистема. Реките, които снабдяват Средиземноморието с прясна вода, са твърде малко на брой, за да компенсират изпарението на морска вода. Този дисбаланс се компенсира от обмена на вода между Средиземно море и Атлантическия океан през пролива. 
Стесняването на Гибралтарския проток, случило между 5,97 и 5,33 милиона години преди нашата ера, в края на миоцена, се е дължало на движението на тектонски плочи. Това е ограничило обмена на вода между Средиземно море и Атлантическия океан, което е довело до концентрация на соли в морето.
През първата фаза, продължила около 35 000 години, Средиземно море е било пълно с вода, но стесняването на Гибралтарския проток малко е затруднило изтичането на солена вода към Атлантическия океан. Това е довело до натрупване на соли и го е направило по-солено. Втората фаза е била по-кратка - около 10 000 години. Тогава протокът се е затворил напълно, а Средиземно море се е отделило от Атлантическия океан и обменът на вода с океана е спрял. Така навсякъде са се натрупали соли и морето е пресъхнало, посочват авторите на изследването.
Степента на спадане на морското равнище по време на тази криза остава предмет на дискусия. „Според някои хипотези нивото на Средиземно море почти не е спаднало, а според други морето на практика се е изпразнило“, посочва Джовани Алоязи, ръководител на проучването.
Смята се, че спадането на морското равнище е променило и атмосферната циркулация над Средиземноморския басейн. Това е увеличило вулканичната активност в региона. „70% от обема на Средиземно море представлява огромна маса вода, която оказва натиск върху литосферата“, обяснява изследователят. Когато това налягане се намали от спадането на морското равнище, се улеснява образуването на магма, придвижваща се към повърхността. Това прави изригванията по-вероятни.
Изследването е публикувано в сп. Nature Communications.

Париж

Във Франция излезе първата книга, посветена на обира в Лувъра през октомври миналата година

Първата книга за обира в Лувъра, извършен през октомври миналата година, от днес е на пазара във Франция, съобщи телевизионният...

София

С концерт на Софийската филхармония беше открит фестивалът Frequenza, който се провежда за първи път в България

С концерт на Софийската филхармония беше открит фестивалът Frequenza, който се провежда за първи път в България. Откриващият концерт се...

Лима

Храненето, базирано на картофи, е променилo генетиката на народите в Андите, показва проучване

Древната картофена диета на населението в Андите е довела до генетични промени, които се запазват и днес сред потомците на...

Ню Йорк

Компания "Нюралинк" разработва хирургичен робот за прецизни операции в мозъка

"Нюралинк" (Neuralink) на американския предприемач Илон Мъск разработва хирургичен робот, способен да достигне до всяка област на мозъка, съобщава компанията...

Лондон

Нов вид оса беше кръстен на естествоизпитателя Дейвид Атънбъро по случай 100-годишниния му юбилей

Нов вид оса беше кръстен на британския естествоизпитател Дейвид Атънбъро в чест на предстоящата му 100-годишнина, предаде Пи Ей мидия/ДПА....

Търговище

Възпитаници на школата по изобразително изкуство „Артея“ в Търговище представиха своите творчески търсения в годишна изложба

Възпитаници на школата по изобразително изкуство „Артея“ в Търговище представиха своите творчески търсения в годишна изложба. Озаглавена „Следи от цветове“,...