Програмата започна с разговор за литературната среда в България и инициативите, които подпомагат развитието и обмена между автори, преводачи и професионалисти от сектора. Тодора Радева представи дейността на „Прочети София“, включително литературните събития и професионалните панели, които организацията развива. Юлия Рафаилович разказа за работата на „Къща за литература и превод“ и за резидентските ѝ програми, които създават пространство за работа, срещи и обмен между писатели и преводачи от различни държави.
В следващия разговор на националния щанд директорът на Националния център за книгата Светлозар Желев обърна внимание на участието на България в международните книжни изложения и на интереса към български автори. Сред факторите за представянето на българската литература извън страната бяха откроени международният успех на писатели като Георги Господинов и Рене Карабаш, както и дългогодишната работа на организации и професионалисти в сектора.
По-късно програмата продължи на румънския национален щанд с международния разговор Stories Across the Danube: Memory, Place and Translation, в който участваха българската писателка Елена Алексиева и румънският писател Богдан-Александру Станеску. Модератор беше писателката Дана Григорча.
Двамата автори разговаряха за книгите си, преводите им на български, румънски и други езици, както и за отношенията си с преводачите и собствения си опит в превода. Сред темите бяха приемът на Елена Алексиева от румънската публика в Букурещ през годината, в която България беше почетен гост, и интересът към творчеството на Станеску в България.
Разговорът засегна още общата история и културната близост между България и Румъния, включително влиянието на българската телевизия върху румънската публика във време, когато телевизионното излъчване в Румъния е било силно ограничено. Събитието беше организирано в партньорство с румънските домакини.
Вечерта Елена Алексиева се срещна с българската общност във Франкфурт в Генералното консулство на Република България. В разговор със Светлозар Желев бяха представени различните страни на творческия ѝ път като писател, поет, драматург и преводач. Двамата обсъдиха книгите ѝ, писането и темите, които се завръщат и променят през годините, сред които преживяването на осиротяването след загубата на родител и способността на литературата да ни превежда през подобни моменти. Беше представена и книгата „Приказките на господин Кабода“.
Сред темите на разговора бяха процесът на писане, развитието и промяната на една идея и скептицизмът към романтичната представа за вдъхновението. Беше обсъдена и връзката между езика и онова, което авторът иска да изрази – както ограниченията, които думите понякога поставят пред дадено преживяване, така и възможностите, които сложността на езика дава на литературата.
Въпросите от публиката насочиха разговора и към бъдещето на литературата и четенето във време на дигитализация и изкуствен интелект, както и към тревогата около ниските резултати от изследването PISA. Участниците се обединиха около идеята, че днешните поколения не бива да приемат бъдещите за по-лоши и че бъдещите поколения също ще намерят своя път към историите и четенето. Разговорът продължи с въпроси за влиянието на прочетените чужди текстове върху собствения стил, за способността на писателя да разказва убедително за неща, които не е преживял лично, и за това какво дава литературата.
Участието на Асоциацията „Българска книга“ във Франкфуртския панаир на книгата продължава до 11 октомври 2026 г.