С официална церемония и засаждане на първите три дръвчета магнолия в Морската градина на Бургас днес бе поставено началото на новата инициатива „Алея на човечността“. Проявата е финалният акцент от програмата на международния фестивал „Приятелството – смисъл и спасение“, организиран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ с подкрепата на Община Бургас. Събитието събра край морето част от младите участници в Международния младежки литературен и филмов конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“.
Новото мемориално пространство се намира в района на бункера, между Пантеона и Експозиционен център „Флора“. Неговата цел е да почита паметта на личности, оставили ярък пример за морал, доблест, съпричастност и саможертва по съвест.
„Това е последната и може би най-вълнуващата част от нашия фестивал, защото всички ние ще оставим своята следа тук със засаждането на тези дръвчета“, каза при откриването председателят на Центъра „Алеф“ Алберта Алкалай. Тя припомни, че Морската градина на Бургас е изградена преди повече от век с изключително редки растителни видове и е едно от бижутата на града.
„За първи път тук засаждаме дръвчета магнолия в памет на българи, оставили диря в посока на човечността и изключителния хуманизъм. Има много хора, които са се жертвали в името на човешкия живот по време на своя служебен дълг – като пожарникари или полицаи. Тук обаче търсим нещо друго. Търсим хора, които не са били провокирани от служебен ангажимент, а от собствената си съвест и от личния си избор да останат хора в името на човечността“, посочи Алкалай.
Тя обясни, че първоначално са избрани три личности, но идеята е алеята да се разраства с всяка изминала година. „Ако научите или чуете история, която ви развълнува и смятате, че трябва да стане достояние на света, не се колебайте да ни я изпратите. Плановете ни са да разширим тази вълна на човечност“, призова председателят на „Алеф“, като изказа специална благодарност за съдействието на Светла Танева от Община Бургас.
С приветствие към младите участници се обърна и директорът на Дипломатическия институт към Министъра на външните работи Таня Михайлова. „Много ще се радвам, когато един ден се върнете отново в този град и минете покрай тези магнолии, те вече да са пораснали и да цъфтят. Символиката на засаждането на едно растение е то да расте пред очите ни. И тази човечност, която ще остане като символ тук, трябва да расте“, каза тя. Михайлова се обърна към чуждестранните ученически делегации с посланието, че именно те са бъдещите посланици на тази кауза. „Вие ще бъдете и посланици на човечността с историите, които научихме днес. Благодаря за възможността да бъдем тук, защото това е, което ще остане от нас – да бъдем хора с другите“, допълни директорът на Дипломатическия институт.
Подробности за съдбата на първите трима българи, в чиято памет бяха засадени магнолиите, представи актьорът Дилян Николов. Пред младежите и гостите той разказа за подвига на д-р Стефан Черкезов, Димитър Пешев и Ганка Хаджипетрова – Баба Ганка.
„През август 1963 г. на шосето между Горна Оряховица и Велико Търново претъпкан автобус се блъска в камион и избухва в пламъци. Сред пътниците е 26-годишният участъков лекар д-р Стефан Черкезов. Изхвърлен от взривната вълна в канавката, той бързо се окопитва и се хвърля в огъня, за да вади горящите тела. Успява да спаси 47 души. Косата му се запалва, а найлоновата риза се стопява върху тялото му“, разказа Николов. Той припомни, че пристигналите линейки откарват ранените, а д-р Черкезов отказва да се качи, докато не помогне на всички, след което тръгва пеш към града. Преди да издъхне в болницата на следващата сутрин, лекарят казва на колегите си да оставят него и да гледат другите пациенти. Всички, спасени от него хора, оцеляват.
Втората магнолия бе засадена в памет на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. През март 1943 г., научавайки за подготвяната тайна депортация на българските евреи към нацистките лагери на смъртта, Пешев се изправя срещу управлението, от което сам е част. С остър протест пред вътрешния министър и с писмо, подкрепено от 42-ма депутати, той успява да спре акцията, в резултат на което близо 48 000 български евреи остават живи. След войната Пешев е осъден от Народния съд, лишен е от дом и професия и умира в бедност, а години по-късно е признат за „Праведник на народите“ от мемориала „Яд Вашем“.
Третото дърво е посветено на Ганка Хаджипетрова, останала в историята като Баба Ганка – „бургаския ангел на милосърдието“. В края на XIX век тя застава начело на благотворителното дружество „Милосърдие“ в Бургас. Със свои средства издига сграда в центъра на града, където на първия етаж организира безплатна трапезария за стотици бедни деца. По време на войните тя и сподвижничките ѝ организират бежански пунктове на железопътната гара в Бургас, където посрещат, лекуват и хранят ранените войници и пристигащите бежанци.
В изявление пред медиите след церемонията Алберта Алкалай подчерта, че днешното общество има огромна нужда от подобни примери за толерантност. „Искаме Бургас да бъде първият град, който чрез тези дървета почита доброто и показва, че тук е място на спасението и съпричастността, където хората наистина са отворени един към друг и си помагат. Не материалните притежания, а това да подадеш ръка на другия и да останеш човек – това е, което има значение“, отбелязва председателят на Центъра „Алеф“.