Стою Шишков е недостижим образ за това, което е сътворил за Родопите, каза в интервю за БТА Дарина Славова

Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян представя изложба по повод 160-годишнината от рождението на Стою Шишков - български книжовник, фолклорист, етнограф, историк и благодетел. Нищо не може да се каже с една дума за Стою Шишков. Дори и в тези 14 табла, които сме представили, не бихме могли да покажем в пълнота в представянето на неговия живот и дейност, каза в интервю за БТА Дарина Славова, завеждащ отдел „Справочно-библиографски и краезнание” в библиотеката. Наред с таблата във фоайето са изложени и книжовно наследство, което Стою Шишков е оставил и библиотекарите са призвани да съхраняват и да представят пред широката общественост.
Стою Шишков е роден през 1865 г. в Устово (сега квартал на Смолян). Първото му поприще е учителството на различни места в Родопите, Асеновград и Пловдив, но паралелно с това извършва своята етнографска и проучвателска дейност. Разглеждал е както духовната култура на родопчани, на българите и на българите в Тракия и Македония, така и материалната им култура. Постарал се е всички проучвания да представи в периодичните издания и в книгите си.
Дарина Славова каза още, че Стою Шишков е първият, който създава селищна монография в Родопите - за родния му град Устово. Това е първата му книга - "Устово - Ахъ-челебийски окрък" през 1885 г. Ръкописът, с отбелязано още в заглавната страница - "В полза на бедните български училища в тоя градец", е изпратен тайно в Пловдив, тъй като регионът все още е под Османско владичество, и се отпечатва с дарени средства от будните устовски граждани, ученици от местните училища и учители. Следващата му книга е за "Животът на българите в Средните Родопи" през 1886 г. и всъщност това е неговото първо етнографско проучване, допълни Славова.
Сред значимите трудове на Стою Шишков е "Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите". Централна фигура при създаването на книгата е свещеник Никола Мавродиев, на когото младият тогава учител и бъдещ родоповед помага да се подредят, допълнят и подготвят за отпечатване записките на борбите между патриаршисти и екзархисти в с. Долно Райково и региона в периода 1868 - 1886 г. Книгата е посветена на българските дейци и патриоти, които са се трудили за възраждането на българската народност и избавлението от фанариотското гръцко духовенство. И тя е писана тайно от Стою Шишков и е издадена под псевдоним С. М. Родопски.
През 1887 година издава списание "Родопски старини", както сам го нарича "повременно периодическо списание, което е един сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречия, приказки, предания и пр. на родопските жителите. Отзивите не закъсняват, а известният наш езиковед и етнограф "Любомир Милетич написва ласкава и насърчителна рецензия за нея в списанието на Българското книжовно дружество. През 1988 г. излиза втората книжка - от 65 страници, която е посветена специално на обичаите на Ахъ-челебийската кааза. Две години по-късно е отпечатана и третата книжка от 60 страници, която е озаглавена "няколко историко-археологични бележки и материали из живота на българските в Ксантийско". Четвъртата книжка е издадена през 1892 г., като в нея е дадена характеристика на живота - обичаи, песни, предания, паметници и други в Даръ-дере, днешен Златоград.
За материалната култура пише в "Поминъка на Родопите" през 1899 г. - издание на Образователно-спомагателното дружество "родопска искра" в с. Чепеларе.
Първото Среднородопско списание е наречено "Славиеви гори" и то излиза в седем книжки. Първият брой е през април 1894 г., когато Шишков е учител в чепеларското село Орехово.
От 1903 до 1912 г. излиза списание "Родопски напредък", за което ръка му подават Васил Дечев и Горчо Мерджанов от Чепеларе. Към списанието привлича роднината си Крум Савов - фотограф, с чиито снимки се илюстрира списанието.
Наред с книжовната си дейност, Стою Шишков създава Етнографския музей в Пловдив и Родопския етнографски музей. И двата музея в момента съществуват и функционират. Дарява 50 000 лева на своя 70-годишен юбилей за създаването на Родопски етнографски музей, който да бъде в родното му Устово. Идеята му обаче се реализира чак през 50-те години на миналия век.
През 2002 година Регионалният исторически музей в Смолян приема името на Стою Шишков като патрон. Две училища в община Смолян, както и 34. Основно училище в София носят неговото име.
Стою Шишков е недостижим образ за това, което е сътворил за Родопите. Той е една многопластова личност, като паралелно е бил учител, изследовател, етнограф, занимавал се е с обществена дейност, добави още Дарина Славова. Макар и от 1906 г. да живее в Пловдив, той не престава да мисли, да твори, да изследва и пише за Родопите. Все още неговото творчество служи за изследвания за региона.