Стотици жители и гости на Велико Търново преминаха през еньовски венец от 77 билки на Самоводската чаршия

Стотици жители и гости на Велико Търново се събраха за двадесет и първи път на Самоводската чаршия в старата столица, за да отбележат Еньовден – денят на лятното слънцестоене и на лечебните билки. Това е един от най-големите летни празници в българския традиционен календар, наследник на древните ритуали, свързани с надеждите на хората за здраве, щастие, благополучие и плодородие.
Еньовден носи своето начало още от древните вярвания на прабългарите към божеството Тангра, преплетен е и в част от езическите обичаи на Богомилите, а впоследствие пречупен през философията на християнството. Това разказа Полина Паскалева, която за шеста поредна година бе водеща на празника и изпълнител на традиционните ритуали. Денят се свързва с рождението на Св. Йоан Кръстител, известен още като Йоан Предтеча, защото идва преди Иисус и разказва на хората за неговата поява, а Кръстител, защото той е кръстил Спасителя във водите на река Йордан. Но за нас, българите, Еньовден си остава празникът на магията на билките, на неспиращия жизнен цикъл и на слънцето като първоизточник на живот. Именно затова този празник символизира разцвета на природата като връхна точка на лятото, обясни Полина Паскалева. Тя допълни, че хората са вярвали как в нощта срещу Еньовден се отваря вратата към новото начало. Ето защо млади момичета извършвали гадания за любов и за венчило с помощта на водата. Те свивали еньовски китки, украсявали ги с пръстени и накити и ги потапяли в менче с мълчана вода, а на сутринта ги вадели и гадаели чрез наричане за любов. На Еньовден се извършвали и обреди, свързани с магичната сила на растенията. Затова се правят и венците, през които хората се провират за здраве, а после се пазят през годината за цяр.
За здраве на всички присъстващи, Полина направи древния ритуал по опушване на билки, като за целта в еньовското менче тя бе поставила стръкове от  исот – за защита и очистване, босилек – за да прогони злите сили, салвия – за подхранване и успокоение, маточина – за наслада и лавандула – за радост на сетивата. С тази смес тя опуши венеца от 77 билки, през който хората преминаха, а след това бяха раздадени 300 еньовски китки. Накрая на Самоводската чаршия се изви и еньовско хоро.
На празника присъстваха много деца от училищата, детските градини и летните занимални в града, които предварително бяха научили от своите учители с какво е свързан Еньовден. Те също минаха през големия венец и си взеха еньовски китки.
На Еньовден имен ден имат Енчо, Еньо, Яна, Яне, Биляна, Ивет, Ивета, Деница, Янита и техните производни. И тъй като той се свързва с лечението и лекарствата, на 24 юни е и професионалния празник на всички магистър-фармацевти.
Отбелязването на Еньовден в старата столица се организира от Общинската туристическа агенция “Царевград Търнов” и Община Велико Търново.