Националният парк „Шамбор“ във Франция понася последиците от безпрецедентна суша, които са видими около прочутия замък и поставят под въпрос оцеляването на някои от растенията в прилежащите градини, предаде АФП.
В парка на замъка, който през 2025 г. е посрещнал 1,22 милиона посетители, последиците от сушата са видими навсякъде – тревните площи са пожълтели, а на места и напълно изгорели, храстите са изсъхнали. Сега вече и дърветата показват признаци на страдание.
Подобно на почти цялата страна, районът около замъка, който се намира на около 170 километра югозападно от Париж, е понесъл поредица от горещи вълни и продължителна липса на дъжд през това лято. Резултатът – пейзажът на места е придобил есенни багри.
„Въздействието тази година е изключително силно: когато стане видно, че дърветата се мъчат, това означава, че наистина водният стрес е в напреднал стадий“, каза пред АФП Жулиен Бийон, ръководител на отдела за градините в „Шамбор“.
Полският клен, червенолистният бук и дори някои конски кестени показват признаци на напреднал стрес.
Не само листата, но и кореновата система на дърветата „вече са засегнати“, отбелязва Бийон, като пояснява, че досега най-пострадали са растенията с плитки корени. Според прогнозите му до „две или три години някои дървета ще загинат“.
Тази гореща вълна служи като индикатор и за английската градина, създадена през 2014 г., която обаче от самото начало е била замислена така, че да се справи с глобалното затопляне.
„Вероятно около 20 – 30 процента от растенията, които бяха приспособени преди десет години, днес вече не са“, казва още Жулиен Бийон.
Следващата зима екипите ще трябва да изготвят точен опис на видовете, които са оцелели, и на тези, обречени на изчезване.
„Това е година на сериозен тест“, отбелязва той.
По думите му наложителното приспособяване е започнало преди няколко години не само в „Шамбор“, но и във всички замъци по поречието на Лоара – безценни съкровища и задължителни дестинации за туристи от цял свят, застрашени от климатичните промени.
В „Шамбор“ някои практики вече са адаптирани през последните години, но ще бъдат доразвити, като например мулчирането. Това е практика, при която почвата около растенията се покрива със слой от органичен материал.
За да се приспособят, градинарите също така са решили да спрат да поливат тревните площи, за да насочат ресурсите към новозасадените растения и най-ценните колекции.
В резултат на това пожълтелите или дори изгорели от слънцето тревни площи вече са обичайна гледка около замъка на Франсоа Първи – картина, която може да се превърне в норма през следващите години.
„Абсурдно е да се поливат подобни площи. Хората ще трябва да свикнат да ги виждат през лятото“, казва Жулиен Бийон, допълвайки, че в бъдеще водата не трябва да бъде приоритет за градините. Вместо това те трябва да бъдат проектирани така, че да изискват възможно най-малко вода.