Съветът за електронни медии е изпратил общо 54 сигнала до ЦИК за нарушения по време на предизборната кампания за президент

Общо 54 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс по време на предизборната кампания за президент и вицепрезидент е изпратил Съветът за електронни медии (СЕМ) до Централната избирателна комисия (ЦИК). Те са оформени в 34 писма и се отнасят до съдържание в конкретни линейни и нелинейни медийни услуги. Това бе съобщено на днешното заседание на регулатора.
През седмицата на балотажа, от деня за размисъл до 2 ноември включително, СЕМ е изпратил до ЦИК още 24 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс. Част от тях се отнасят до възможни нарушения на забраната за предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в самия изборен ден. Осем сигнала са свързани с оповестяването на резултати от социологически проучвания преди 20:00 ч. в изборния ден.
От общия брой сигнали шест са подадени от граждани и са препратени от СЕМ до ЦИК по компетентност, заедно със записи на посоченото съдържание.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова съобщи, че регулаторът ще представи публично цялостния си доклад за медийното отразяване на президентските избори. Представянето ще бъде в рамките на едномесечния срок след приключването на изборите, предвиден в Изборния кодекс и споразумението между СЕМ и ЦИК. Предвижда се и социологическо проучване за медийните нагласи на българските граждани и ролята на медиите при формирането на решението им за президентския вот.
За публичното обсъждане ще бъдат поканени представители на обществените медии, неправителствени организации и ЦИК. Като възможен период за провеждането му председателят на СЕМ посочи 17–20 ноември.
По време на заседанието Къдринка Къдринова обърна внимание на езика и тона в медийното отразяване на предизборната кампания и в публичната комуникация след изборите. По думите ѝ кампанията се е отличила със силна поляризация и конфронтация, а изпратените до ЦИК сигнали показват част от характера на медийната среда през този период.
Тя отбеляза, че не всички смущаващи послания в ефира и онлайн пространството представляват нарушения на закона, но в цялостната картина се открояват негативизъм и конфронтация. Според нея тенденцията се запазва и след изборите, като езикът на омразата се засилва, включително чрез лични нападки и обиди на физическа и полова основа.
Къдринова посочи, че проблемът е особено видим в социалните мрежи, но засяга и традиционни медии, които чрез интервюта и предоставяне на национален ефир на определени лица могат да легитимират послания, характеризиращи се с език на омразата.
Тя обърна внимание и на послания, които засягат етническия мир в страната, и призова журналистическата общност да допринесе за нормализиране на обществения диалог, намаляване на напрежението и представяне на различните гледни точки.
„Не на омразата, да на разума и на конструктивния разговор в името на общото добруване“, призова Къдринова.
Д-р Наплатанова посочи, че въпросите, поставени от Къдринова, ще бъдат сред темите на предстоящата публична дискусия. По думите ѝ кампанията е преминала в безпрецедентна среда в социалните мрежи, а нарушенията, наблюдавани в националния ефир, са били повече в сравнение с обичайното за предизборни кампании, включително при избори за различни институции.
На днешното заседание бяха представени и доклади на дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“.
Миналата седмица, след първия тур на изборите за президент и вицепрезидент, Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви, че е изпратил до Централната избирателна комисия (ЦИК) 30 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс, установени при специализирания мониторинг на предизборната кампания за изборите за президент и вицепрезидент. Тогава бе уточнено, че представените данни са междинни, тъй като предстои втори тур на президентските избори и броят на сигналите може да се промени.