Съветът за електронни медии насърчи медиите да разработят по-детайлни правила за защита на редакционната независимост

Съветът за електронни медии (СЕМ) няма правомощия да задължи медиите да приемат редакционни статути, но може да насърчава професионалната общност да изработи по-детайлни вътрешни правила за защита на редакционната независимост. Около тази позиция се обединиха членовете на медийния регулатор по време на организираната от СЕМ дискусия, посветена на редакционната независимост и прилагането на Европейския акт за свободата на медиите.
Членът на СЕМ Пролет Велкова посочи, че през последните години журналисти напускат или са принудени да напуснат големи медии, което според нея показва, че средата в част от водещите медии е нездравословна.
„Какво може да направи СЕМ, така че да не остави този проблем незабелязан?“, попита тя. По думите ѝ регулаторът не може да реши проблема чрез законодателна намеса, но може да стимулира медиите да разработят по-работещи вътрешни правила за защита на редакционната независимост.
Велкова изрази мнение, че журналистическата общност трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си защита. „Ако журналистиката е пазач на обществото, би трябвало да може да пази и самата себе си“, каза тя. Според нея страхът, самоцензурата и зависимостта от работното място са реални фактори, но последните обществени реакции показват, че журналистите търсят подкрепа. Тя изрази надежда дискусията да даде увереност на журналистите, които не се чувстват достатъчно свободни.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, припомни, че идеята за подобен разговор е била обсъждана още преди година, тъй като състоянието на медийната среда и правата на журналистите са сред най-наболелите теми.
По думите ѝ разговорът не представлява намеса във вътрешната редакционна политика на която и да е медия, а професионална дискусия. Тя изрази съжаление, че ръководствата на Би Ти Ви и „Нова телевизия“ не са участвали в нея.
„По-важното е, че не се включиха в разговор, който е необходим за цялата гилдия“, каза Къдринова. Тя подчерта, че журналистите често се оказват заложници на вътрешните редакционни политики и именно затова е необходимо ръководствата на медиите да участват в подобни обсъждания.
Д-р Симона Велева, член на СЕМ, акцентира върху правната рамка на въпроса. Тя подчерта, че Европейският акт за свободата на медиите предоставя право, а не задължение на медиите да приемат редакционни статути.
„Държавата не може да ги задължи да приемат редакционни статути, нито регулаторът може да го направи“, каза Велева. Според нея това е форма на саморегулация, която има за цел да предпази редакциите както от държавна намеса, така и от външен натиск.
По думите ѝ редакционната автономия означава решенията да се основават на предварително известни вътрешни правила, а не на решения, взети в движение. Велева оцени като положителен ангажимента на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) да разработи минимални стандарти за редакционна независимост.
Тя отбеляза още, че до 30 септември министърът на културата трябва да внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Сред темите в него ще бъдат прозрачността на медийната собственост, защитата на журналистите, бъдещето на медийния регистър и новият модел за финансиране на Българската национална телевизия.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова каза, че регулаторът ще разгледа постъпилата подписка, свързана с отменено участие на гост в ефира на Би Ти Ви, но ще се съобрази със законовите ограничения и с необходимостта да зачита редакционната независимост.
Тя подчерта, че това не означава отказ от усилия за подобряване на медийната среда. „Трябва да се борим за силни и независими медии, които отстояват истината и обществения интерес, защото общественото доверие е техният най-важен капитал“, каза Наплатанова.
Според нея е важно да бъде насърчена вътрешната дискусия в редакциите, които да осигурят по-голяма прозрачност и предвидимост при вземането на решения. Наплатанова изрази надежда, че до края на септември ще има развитие по законодателните промени, свързани с прилагането на Европейския акт за свободата на медиите.
Дискусията се провежда във връзка с прилагането на Европейския акт за свободата на медиите след решение на регулатора от 16 юли. Според председателя на регулатора Габриела Наплатанова инициативата цели да събере представители на професионалната общност, академичните среди и журналистическите организации за обсъждане на стандартите за редакционна независимост и защитата ѝ от външно влияние.