„Свят от тъкани и багри“ e показан в изложбената зала на читалището в Топчии

„Върхът на планината“, „Еньовденско биле“, „Пред огнището“, „Ние сме сега нашите мечти“, „Пътят“. Това са само част от названията на експонираните в изложбената зала на читалището в Топчии тъкани с приложно-декоративен характер.  Изложбата е финален етап от проекта на Народно читалище "Просвета- 1895 г." "Свят от тъкани и багри-възстановяване на капанската тъкаческа традиция", финансиран от Национален фонд „Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество.
„С изложбата искаме да покажем какво са научили нашите любители тъкачи през няколко месечния период на обучение с майстор тъкач от Варна. Освен изработените съвременни изделия посетителите могат да видят и по-стари капански тъкани – възглавници, черги, постелки, завивки, направени от нашите баби“, разказа за БТА секретарят на местното читалище и координатор на проекта Катя Лапатова. Тя добави, че идеята е чрез представените изделия да се представи връзката между миналото, настоящето и бъдещето. „Искаме да покажем, че занаятът тъкачество не е загинал, а продължава да се развива и в днешно време“, обясни Лапатова. Тя добави, че всички показани в изложбата творби чрез своите заглавия внасят настроението и усещането на майсторите, които са ги изработили.
Любопитство в изложбата будят тъканите „скъсвани“ чанти, възглавници, завивки, литурчените китки и накитите. „Старата тъкаческа традиция и техника на капанците, наречена „скъсване“ на езика на съвременното тъкачество се нарича „отпирана техника“. Нашите местни занаятчии я усвоиха и ще продължат да я прилагат, защото е красива и обичана“, добави Катя Лапатова.
Преди посетителите да разгледат изложбата с водосвет беше открита новата изложбена зала на читалището, която е създадена също по проекта на културната институция. Гостите изгледаха и филма за Народно читалище „Просвета - 1895 г.“, а за всички присъстващите имаше музикален поздрав от възпитаници на Детски танцов ансамбъл “Лудогорче” и представители на местното читалище. 
Сгушено в долината на река Топчийска, на 18 км от Разград, отстоящо на 3,5 км от жп линията Варна-Русе, село Топчии си стои там от векове и пази своето богато историческо минало. Селото е заобиколено от скалнопещерен комплекс „Думчелките“, който е свързан с местни легенди. "Капанците, които населяват Топчии, са етнографска група българи, живеещи в няколко села от Разградска област. Това е местно население, което обитава този район от векове. В продължение на много години те живеят своя по-затворен и консервативен начин на живот и по този начин успяват да съхранят своите традиции, материална и духовна култура. Те са непознати за голяма част от обществото, защото са живели по-затворено и като цяло са по-непроучени от изследователите. Принос за популяризиране на капанците има роденият в Топчии проф. Иван Коев, който обнародва няколко монографии, в които отделя значително място на капанците. С негово съдействие през 1968 г. се снима и филм, който представя един от най-важните обичаи на капанците – сватбата“, разказа ръководителят на проекта Милена Дончева.