Съвременният зрител има нужда не от герои или злодеи, а от хора, смята драматуржката Яна Борисова

В театъра съвременният зрител има нужда не от герои или злодеи, а от хора, смята драматуржката Яна Борисова. Нейният текст „Аз, която те обича“, претворен в моноспектакъл от актьора Дарин Ангелов, под режисурата на Димитър Коцев-Шошо, бе показан в основната програма на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“.
Имаме нужда от текстове, които не се страхуват от сложността на света и от противоречията в нас самите. Вярвам, че българската драматургия има силата да бъде много съвременна именно когато говори за вечните неща. Темите се променят по-малко, отколкото ни се струва. Променя се само начинът, по който ги преживяваме, казва Борисова. 
Идеята за пиесата „Аз, която те обича“ е на актьора Дарин Ангелов, който се появил при нея с предложението да разкажат заедно тази история за войната, страха и любовта. В нея писателката намира нещо много човешко, смело и болезнено. В действието героят сменя самоличността си, за да оцелее, но всъщност пътуването му не е към друг човек, а към самия себе си. Вярвам, че идентичността не е нещо неподвижно. Тя е процес, движение, постоянно договаряне между това кои сме били, кои сме днес и кои бихме могли да бъдем. В крайни ситуации човек не губи, а по-скоро открива колко голям и противоречив е вътрешният му свят, смята Борисова.
Актьорът Дарин Ангелов подхваща идеята за спектакъла, задавайки си въпроса какво би направил човек, ако страхът за живота му стане по-силен от всичко останало. В главата му се оформя историята на мъж, който се опитва да избяга от войната и постепенно се оказва в ситуация, в която трябва да живее чужд живот. Яна Борисова избистря сюжета с прозрението, че това всъщност не е история за бягството, а за любовта като сила, която може да създаде цяла реалност. Накрая се оказва, че разказват също за страха и нещата, които хората крият най-дълбоко в себе си. На репетициите откриват нови пластове и спектакълът ги води.
Актьорът смята, че повечето неща, които приемаме за „мъжки“ или „женски“, всъщност са роли, които обществото очаква от нас. Войната изисква от мъжа да бъде безстрашен, любовта позволява на човека да бъде уязвим. Докато работи върху образа на Бела, той започва много по-силно да се замисля колко тежки са очакванията към мъжете да не показват страх и колко често се плаща висока цена за това. Според него всеки човек играе роли в живота си и понякога прави това от необходимост, а след време открива, че вече е част от него. В случая с героинята на спектакъла границата постепенно изчезва. В началото нейното превъплъщение е маска за оцеляване, а после се превръща в единствената реалност, в която може да живее.
Тъй като историята се развива като изповед чрез писма и разговори със самия себе си, е било ясно, че трябва да бъде разказана във формата на моноспектакъл, за да се усили усещането у зрителя, че е човекът, на когото Бела разказва своята тайна, обяснява Ангелов. В същото време присъствието на актьорите Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев във видеото, част от постановката, според него разширява пространството, без да отнема от самотата на героя. За него е било важно те да не бъдат просто гостуващи лица или гласове, защото всеки от тях е част от вътрешния свят на Бела и отключва най-важните въпроси и най-тежките прозрения.
В тазгодишното издание на МТФ „Варненско лято“ публиката видя още няколко моноспектакъла - „Слон в стаята“, „Лазарица“, „Викове от подземието“, както и танцовият Behind You.
БТА е медиен партньор на форума.