Създаването на нашата азбука не е само историческо събитие, то е духовен подвиг, каза Старозагорският митрополит Киприан

Създаването на нашата азбука не е само историческо събитие, а духовен подвиг, благодатен дар и Божие призвание. Това каза Старозагорският митрополит Киприан в словото си по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Владиката посочи, че в този благословен ден отново заставаме с благодарни сърца пред един от най-светлите и съкровени празници на българския народ. По думите му Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е ден, в който българската душа тържествува, а паметта и признателността ни се въздигат към делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – „великите Божии избраници, чрез които словото се превърна в светлина, а буквите – в път към духовно безсмъртие“.
Митрополит Киприан подчерта, че чрез делото на светите братя по създаването на азбуката българският народ е намерил своя път в историята не чрез меча, а чрез книгата, не чрез преходната земна сила, а чрез непреходната сила на словото.
„България бе удостоена с велика мисия – да съхрани и предаде на поколенията това свещено наследство. Нашите предци приеха делото на светите братя не просто като памет, а като завет. Те го опазиха в манастири, училища, килии и храмове, в сълзи и изпитания, в робство и в свобода“, каза още владиката.
Той отбеляза, че благодарение на техния подвиг и саможертва днес българите са носители на духовната светлина, която повече от 11 века озарява не само България, но и целия славянски свят.
Старозагорският митрополит подчерта още, че 24 май не е само празник на миналото, а призив към настоящето и отговорност към бъдещето.
„В свят, който често забравя корените си, ние сме длъжни да пазим словото чисто, вярата жива и духа буден. Да предаваме на децата си не само знания, но и ценности. Не само грамотност, но и мъдрост. Не само умения, но и любов към родината“, каза той.
По думите му истинската просвета започва в сърцето – там, където се раждат добротата, смирението и стремежът към истината.
„Само народ, който пази духовните си устои, може достойно да върви напред“, каза в заключение митрополит Киприан.