Там, където е жив коренът, там е бъдещето на България, каза директорът на Националната гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“ Орфей Миндов

Там, където е жив коренът, там е бъдещето на България. Това каза по повод Дните на дърворезбата в Трявна директорът на Националната гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“ Орфей Миндов. По думите му Дните се утвърждават като значим културен празник с национален потенциал, който съчетава традиция и съвременно изкуство. Следва и пълният текст на интервюто за БТА по повод честванията на Гергьовден и съпътстващите събития.
„Честит празник на всички, които почитат свети Георги като един от най-светлите български празници. За седма поредна година организираме това шествие и се радвам, че идеята беше припозната от самия град Трявна“, заяви Миндов.
По думите му Трявна и гимназията не са случайни места, а „огнища на българската духовност и култура“, които съхраняват и развиват традициите на дърворезбата. Той припомни, че още през 1808 г. тук се е състоял първият творчески конкурс от подобен характер на Балканите.
„Ние, като съвременни продължители, сме длъжни да отдадем уважение на тази дързост и на наследството, което ни е оставено“, подчерта директорът.
Миндов обърна внимание и на по-малко известния аспект на Гергьовден. „Свети Георги не е само покровител на воините и победителите. Той е и покровител на дърворезбарите. Овчарите – с гегите и ножовете си – са първите, които създават дърворезбата. Оттам идва тази връзка и закрила“, обясни той и допълни, че светецът символично дава „творческа енергия и сила за създаване на красота“.
Според него тазгодишното издание на Дните на дърворезбата се развива успешно.
„Всяка година организацията става все по-добра, а участниците – все по-вдъхновяващи. Включиха се деца от художествени и музикални училища от цялата страна. Това, което се случва, наистина ни възвисява“, каза Миндов.
Централен акцент е съвременната интерпретация на историческия „облог“ между майстори. „Преди 218 години са се съревновавали кой ще изработи най-добрите резбовани слънца. Днес майсторите отново „удрят палците“ и се състезават – този път със съвременни пластики за градска среда“, поясни той.
По думите му конкурсът има особено значение, защото произведенията ще бъдат публично достъпни и ще достигнат до широка аудитория.
Миндов изрази надежда празникът да придобие национален статут.
„Малко са нещата, които ни обединяват като българи и ни дават самочувствие. Традицията е една от тях. Не трябва просто да я повтаряме, а да я развиваме в съвременен контекст“, подчерта той.
В отговор на въпрос за „корените“ на българската култура директорът бе категоричен: „Корените винаги са дълбоко. Оттам идва енергията. Този, който черпи от тях и създава съвременно изкуство, остава в историята.“
Като пример той посочи утвърдени имена в българската дърворезба, които стъпват върху традицията, но я развиват в нова посока. „Те тръгват от старите къщи и църковните мотиви, но създават модерна пластична култура, която е уникална не само за България, но и за Европа“, отбеляза Миндов.
Той разказа и за впечатленията на чуждестранни посетители. „Когато видят творбите на нашите ученици, често казват: „Такова нещо не сме виждали никъде.“ Това е признание за уникалността на българската школа.“
По отношение на съвременните търсения в дърворезбата Миндов подчерта индивидуалния подход на всеки творец. „Всеки майстор има свой почерк и търси ново пластично решение. Очаквам резултатите да бъдат достойни допълнения към градската среда на Трявна“, каза той.
В рамките на празника се провеждат и демонстрации с участието на шест училища по приложни изкуства от страната. „Всяко училище представя своите специалности и работа с различни материали. Когато се съберем заедно – заедно с музикантите – се вижда цялата картина на българската култура, пречупена през погледа на младите“, отбеляза Миндов.
Особено място заемат и участниците от Котел. „Те носят същата енергия като Трявна, но чрез музиката – гайди, танци, народни песни. Това допълва празника по естествен начин“, каза той.
В заключение директорът подчерта естествената връзка между различните изкуства: „Всичко е българско – енергията, емоцията, сетивността. Ние работим с дърво, други пеят или танцуват, но изразяваме едно и също. Няма как да няма синхрон – това е една и съща култура.“