Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина отличава постижения в оптогенетиката, променила коренно разбирането ни за мозъка

Тримата учени Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org.
Имената на лауреатите бяха оповести от Генералният секретар на Нобеловия комитет Томас Перлман. 
Престижното отличие се присъжда на Дайсерот, Хегеман и Нагел за постижения в областта на оптогенетиката - метод, който позволява да се покаже как нервните клетки формират спомените, чувствата и поведението в живия мозък, посочва в прессъобщение сайтът Nobelprize.org. 
ТЪРСЕЩИ СВЕТЛИНА ВОДОРАСЛИ ОСИГУРЯВАТ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ ЗА НЕРВНИТЕ КЛЕТКИ
Петер Хегеман и Георг Нагел откриват забележителен протеин - каналродопсин, в едноклетъчно водорасло. Карл Дайсерот превръща протеина в управляван от светлина превключвател за нервните клетки. Тримата лауреати полагат основите на нова ера в невронауката.
Начинът, по който мозъкът управлява чувствата, поведението и телесните функции, отдавна е загадка. През 20-и век изследователите започват да проучват кои области на мозъка влияят върху кои функции. Използваните методи обаче не им позволяват да докажат причинно-следствени връзки. Представата за мозъка, който те са си изградили, прилича на "кроки" - скица на местност с по-малка точност от тази на картите и плановете, пълна с въпросителни и неизвестни. Всичко това обаче се променя. 
"Оптогенетиката предоставя възможности за картографиране на мозъка по начин, за който някога можехме само да мечтаем", каза Пер Свенингсон, председател на Нобеловия комитет по физиология или медицина.
Всичко започва с любопитството на Петер Хегеман. Той си задава въпроса как едноклетъчното водорасло Chlamydomonas успява да плува към източник на светлина. В началото на века той и Георг Нагел откриват каналродопсин - протеин от водорасло с уникални свойства, който се намира на повърхността на клетката. 
Когато бъде осветен със синя светлина, през протеина се отваря канал. След това заредени йони навлизат в клетката, създавайки електрически импулс. Учените установяват, че независимо в коя клетка въвеждат протеина, тези клетки стават чувствителни към светлина.
Карл Дайсерот въвежда гена за каналродопсин в нервните клетки на плъхове. Чрез осветяване на клетките със синя светлина той успява да предизвика нервен импулс. Публикация за този пробив излиза през 2005 г. Две години по-късно Дайсерот успява да накара този управляван от светлина превключвател за нервните клетки да функционира в мозъците на живи мишки.
Методът за контролиране на нервните сигнали чрез светлина днес се нарича оптогенетика и бързо придобива световно значение. Благодарение на оптогенетиката изследователите успяват да разкрият невронните вериги, управляващи специфични спомени, чувства и поведения, свързани с неврологични и психични разстройства. 
В клиничната медицина изследователите използват метода в опити да възстановят зрението на хора, при които то е увредено.
Оптогенетиката коренно променя разбирането нашето разбиране за мозъка. Всеки ден носи нови открития, които помагат за разгадаването на една от големите загадки на човечеството: как функционира нашият невероятен мозък.