Текстът за вярата колкото синапово зърно е евангелски педагогически урок, отнасящ се особено за свещениците, каза отец Иван Марински в Смолян

Историята от Евангелието за изцереното от Христос момче и „вярата колкото синапово зърно“ е евангелски педагогически урок, който екти през историята на цялото Християнство, достига и до нас, посочи отец Иван Марински в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. Според него евангелският разказ ни предупреждава да бъдем внимателни, за да не решим, че самите ние можем да заместим мястото на Христос.  Това особено се отнася за нас, духовниците, свещениците, епископите, които много често се опитваме да заменим неговото място, допълни отец Иван. Той припомни Христовите думи: „Без мене не може да вършите нищо“.
Неделната проповед в днешния ден тълкува текста от Евангелие по Матей за бащата, който довел при Христос своя страдащ син. Думите „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” са в отговор на питането на Христовите ученици защо те самите не са успели да прогонят беса от болното момче. Историята, според отец Иван, е аларма към всички нас за рисковете да започнем да вярваме прекалено в собствените си сили, да се доверяваме повече на себе си, на положението си в обществото, да се осланяме на интуицията си.
Не можем да живеем по християнски, не можем да следваме Евангелието, ако не гледаме Христос, каза отец Иван. По думите му прочетеният днес в храма евангелски текст кореспондира с притчата за бурята в езерото и чудото с ходенето по вода.
Според свещеника в центъра на евангелския текст за изцереното от Христос момче е именно въпросът на апостолите.
„Евангелието е честна книга, тя никога не замита под килима човешките недостатъци. И апостолите явно си признават, оставяйки тази история за поколенията напред, че въпреки всичко, което са видели, в даден момент те са губили своята вяра, съмнявали са се“, тълкува отец Иван евангелския разказ. Според него тази евангелска история напомня, че вярата не е постоянна величина, не е права линия. Вярата е като линията на кардиограмата – надолу, нагоре, но това показва, че сърцето бие, че има живот, каза отец Иван Марински.