Телескопът „Джеймс Уеб" откри следи от древно бедствие, сполетяло някои от луните на Нептун

Нови наблюдения на някои от луните и пръстените на Нептун предоставят доказателства за древно бедствие, което преди милиарди години е сполетяло най-отдалечената планета в Слънчевата система, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс адвансис".
В древната космическа катастрофа нахлул отвън „натрапник" с размерите на Плутон, е станал причина за разрушителното събитие.
Учените са използвали космическия телескоп „Джеймс Уеб" на НАСА, за да изследват състава на три от малките вътрешни луни на Нептун - Протей, Лариса и Галатея, както и на вътрешните му прашни пръстени. Изследователите са открили глинести минерали, каквито се очаква да бъдат намерени дълбоко в недрата на някои светове в най-отдалечените краища на Слънчевата система.
Известно е, че тези богати на магнезий минерали се срещат на планетата джудже Церера, която се намира в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, както и в някои метеорити.
„За да се образуват тези минерали, е необходим продължителен контакт между вода в течно състояние и скала", казва планетарният учен и водещ автор на изследването Райли Дейвис от Калифорнийския университет в Сан Диего.  
„Самите луни са твърде малки и студени, за да може тази химична реакция да се е случила на място, така че глината трябва да е дошла от другаде - от дълбоките недра на много по-голям древен свят", допълва Дейвис.
Откриването на този материал на вътрешните луни на Нептун е свидетелство за катастрофално събитие в миналото на планетата, което е разрушило тези древни светове и е оголило дълбоките им вътрешни слоеве, като същевременно малките луни и пръстени, които познаваме днес, са се образували наново от техните останки, обяснява Дейвис.
Според изследователите виновникът за този катаклизъм вероятно е Тритон. Понастоящем той е най-голямата луна на Нептун, но преди това се е намирал по-далеч в Слънчевата система в област, наречена Пояс на Кайпер. 
Учените смятат, че някъде през първия 1 милиард години след формирането на Слънчевата система преди около 4,5 милиарда години - период на хаос, когато големите газови планети все още са мигрирали към сегашните си орбити, гравитационното притегляне на Нептун е уловило Тритон.
Тритон е малко по-голям от Плутон - друг обитател на Пояса на Кайпер. След като е бил уловен от гравитацията на Нептун, собствените гравитационни сили на Тритон са разбъркали първоначалните луни на планетата и са станали причина повечето от тях да се сблъскат помежду си. Настоящите вътрешни луни на Нептун в крайна сметка са се образували от част от останалите след сблъсъците отломки.
„Вътрешността на големите ледени луни обикновено е завинаги скрита от нас - погребана под дебели слоеве от воден лед и достъпна само чрез модели и косвени заключения. Вътрешните луни на Нептун може би са единственото място в Слънчевата система, където можем пряко да наблюдаваме този материал, тъй като въпросното катастрофално събитие на практика е обърнало тези древни светове с вътрешността навън", казва още Райли Дейвис.
Тритон е единственият голям спътник в Слънчевата система, който се движи по орбита в посока, обратна на въртенето на своята планета. Този факт предоставя допълнително доказателство, че той е бил уловен, след като се е образувал на друго място, а не е възникнал като една от първоначалните луни на Нептун.
Другите три големи газови планети - Юпитер, Сатурн и Уран, имат по една система от големи луни, които са се образували около планетата и орбитират по приблизително кръгова траектория в същата посока, в която тя се върти.
Нептун е единствената планета гигант в Слънчевата система без подредена система от големи редовни спътници. Така в крайна сметка в системата от луни на Нептун доминира уловен „натрапник", вместо подреденото семейство от спътници, каквото се наблюдава при другите планети гиганти, посочва Дейвис.
Тритон съставлява 99 процента от масата на цялата система от спътници на Нептун с неговите луни и пръстени. Планетата има 16 известни луни.
Нереида - една от най-външните луни на Нептун, има една от най-елиптичните орбити сред всички спътници в Слънчевата система. Изследователите отбелязват, че съставът на Нереида, разкрит в друго изследване, подсказва, че тя е единствената оцеляла сред първоначалните луни на Нептун, като по някакъв начин е избегнала „гнева" на Тритон.
Тритон, за който се смята, че по състав наподобява Плутон, има азотен и метанов лед и въглероден диоксид на повърхността си, както и рядка азотна атмосфера.
Според изследователите друго възможно, макар и по-малко вероятно обяснение за наблюденията им е, че друго тяло от Пояса на Кайпер с размерите на Плутон е минало твърде близо до Нептун и е било разкъсано от неговата гравитация.
Случилото се с луните на Нептун напомня, че Слънчевата система има бурна история.
„Това е ярък пример за това как едно-единствено случайно събитие може коренно да промени архитектурата на една планетна система", каза Райли Дейвис.