Априлското въстание, от чието начало днес се навършват 150 години, от десетилетия е вдъхновение за творци от различни направления – изобразително изкуство, литература, музика, кино и театър. Темата присъства дори в роман на френския писател Жул Верн. Информация за това откриваме и в архива на Българската телеграфна агенция (БТА), в който се съхраняват новини от деня на създаването на агенцията през 1898 г. до днес.
Акценти от бюлетините и емисиите на БТА, които разказват за въстанието, са включени и в новия брой на списание ЛИК, посветен на историческото събитие. По повод юбилейната годишнина от въстанието припомняме част от тях:
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
За „Априлското въстание в нашето изобразително изкуство“ разказва новина от 27 април 1961 г. „Буреносният гръм на Априлското въстание отекна призивно в сърцата на много майстори на изобразителното изкуство. Още през паметната 1876 г., може би в същия ден, когато пукнала първата пушка в Копривщица, един от непосредствените участници във въстанието – зографът Христо Коев, изписал с вдъхновена ръка този неповторим миг на народно ликуване. Образите на въстаниците са стилизирани, а цялата картина – издържана в духа на иконописната техника, но и сега – 85 години след въстанието, тя не губи своята висока стойност като първа илюстрация на това велико събитие в историята на нашия народ“, казва художникът изкуствовед Асен Василев, който от дълго време работи по въпроса за отражението на Априлското въстание в нашето изобразително изкуство. Той допълва, че от онова време са запазени 13 творби на Христо Коев и 9 на другия въстаник зограф Танчо Шабанов, които представляват своеобразна патриотична летопис на Априлската епопея – от клетвата в Оборище до потушаването на въстанието.
„Бегли опити за отразяване на Априлското въстание прави малко по-късно и големият възрожденски художник Христо Цокев, който е оставил на поколенията две интересни по разработка скици: „Клането“ и „Бежанци“. Споменът за зверските издевателства на башибозуците при разгрома на въстанието е още жив, когато в България пристига известният полски художник Антони Пиотровски. Потресен дълбоко от разказите на очевидци, той въплътява в една монументална композиция, озарена от отблясъците на пожарищата, грозната картина на баташкото клане, в която на преден план, сред разголените трупове на своите жертви, башибозуците делят с варварско спокойствие и цинизъм разбойническата си плячка“, се посочва още в новината от 27 април 1961 г. Според публикацията съвсем други чувства буди малката, но изпълнена с високо художествено майсторство картина на Петър Морозов „Хвърковатата чета“, в която конниците на Бенковски летят устремно като пролетен вихър към просветналия хоризонт. Героичният подвиг на априлци е възвеличен и от четката на панагюреца Лука Перфанов, който рисува картините „Райна княгиня със знамето“ и „Оборище“.
„От оная тревожна пролет, когато камбаните на Копривщица, на Клисура и Панагюрище забиха с радостен звън, изминаха вече 85 години, но и днес Априлското въстание е непресъхващ извор на вдъхновение и сюжет за творците на изобразителното изкуство“, пише БТА през 1961 г. „Бунт, на въстание!...“ – извикал Бенковски, след като прочел кървавото писмо на Каблешков. Отклик на тези думи е картината на Тодор Панайотов „Обявяване на въстанието в Панагюрище“. Според публикацията от архива на БТА с високи художествени достойнства се открояват сред поредицата от картини на тази тема „Оборище“ на проф. Димитър Гюдженов, „Защитата на Перущица“ от Добри Добрев, „Боят в Дряновския манастир“ от Йордан Гешев, „Изгарянето на Петлешков“ от Никола Кожухаров, цикълът от графични произведения на Веселин Стайков, илюстрациите на проф. Илия Петров и Христо Нейков към записките на Захарий Стоянов и други.
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В МУЗИКАТА
Със заглавието „Подвигът на априлци в нашето музикално творчество“ излиза новина на 26 април 1961 г. В нея се посочва, че героичните дни на Априлското въстание, възторгът и гордостта на народа от беззаветната борба и саможертвата на априлци, намират богато художествено отражение в нашето народно песенно творчество. Незнайни поети са писали стихове, непознати музиканти са нагласяли мелодии към тях, стотици народни певци са разнасяли по села и градове бунтовната песен. Публикацията от деня припомня песни като „Хайдутин-бунтовник“, „Смърт или свобода“, „Пустите клисурци, станали московци...“, „Топчето пукна“, „Кой уши байрака“, „Пътят е славен, но страшен“, „В Батак село голямо“, „Развей знаме“, „Райне войводке“, „Българи глава вдигнаха“, „Русия утре ще дойде“ и др. За издирването и проучването на това голямо народно песенно богатство дълго време работи научният сътрудник при Етнографския институт на Българската академия на науките Росица Ангелова. В своя труд, озаглавен „За народна свобода“ (Априлското въстание в българската народна поезия), авторката се спира на идеята за свобода и вярата в собствените сили на нашия народ, отразени в неговото песенно творчество. Песните, с които ще бъде илюстрирана монографията, са главно от центровете на въстанието – Панагюрище, Клисура, Копривщица, Перущица, Батак, Брацигово и от някои северни чести на Стара планина. Планирано е монографията да бъде издадена през месец май 1961 г. по случай 85-годишнината на Априлското въстание.
„Освен в народното песенно творчество подвигът на априлци, цялата онази бурна, революционна епоха, е вдъхновявала и вдъхновява творчеството и на нашите композитори“, припомня новината от архива на БТА. След 9 септември 1944 г. Веселин Стоянов пише голямата своя творба – симфоничната поема „Кървава песен“, идеен подтик за която авторът е получил от безсмъртната едноименно поема на Пенчо Славейков. Като голям успех за нашето музикално изкуство е определена музиката към филма „Под игото“ от композитора Филип Кутев, която е изградена главно върху известното „Песен на панагюрските въстаници“. „Бунтовна песен“ – музикалната пиеса от Георги Златев-Черкин, е със сюжет от героичната борба на нашия народ против поробителите и българските чорбаджии в навечерието на Априлското въстание.
* * *
На 15 април 1976 г. в зала „България“ за първи път прозвучава ораторията „Летопис на свободата“ от Александър Танев. Творбата е посветена на 100-годишнината от Априлското въстание. Обръщайки се към героичното минало, композиторът пресъздава едно забележително събитие в историята на нашия народ. Произведението се състои от 11 части, които илюстрират отделни моменти от Априлската епопея. В тях звучат революционният патос и устремът на българина към свобода и независимост.
Ораторията е изпълнена от Симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио и Хоровата капела „Светослав Обретенов“ под диригентството на народния артист Васил Стефанов. Солист е заслужилият артист Павел Герджиков, а рецитатор – Димитър Буйнозов.
* * *
На 100-годишнината от Априлското въстание Софийската народна опера е посветила постановка – балета „Хайдушка песен“ от Александър Райчев, чиято премиера е на 25 април 1976 г., посочва новината от архива на БТА. В ярката високопатриотична творба оживяват онези героични дни от историята на българския народ, неговият патос и устрем в святата борба за свобода. Спектакълът е дело на диригента заслужилия артист Михаил Ангелов, на хореографа Богдан Ковачев и художничката Мариана Попова.
Изпълнители на главните роли са народната артистка Вера Кирова, заслужилите артисти Калина Богоева и Емилия Кирова, Бисер Деянов, Димитър Болгар, Иван Дойчинов, Цанка Коларова и други.
ГЕРОИТЕ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ НА ЕКРАНА
Тържествената премиера на българския игрален филм „Апостолите“ се състои на 8 април 1976 г. в столичния кинотеатър „Димитър Благоев“, разказва новина на БТА от деня. Тази нова творба е вариант на едноименната дванадесетсерийна телевизионна поредица, която е планирано да излезе на малкия екран в дните на честването на 100-годишнината от Априлската епопея.
Създаден по мотиви на „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, филмът пресъздава героизма на българския народ по време на връхната точка на нашето революционно движение и неговата жажда за свобода. Сценарият е дело на Веселин и Георги Браневи и заслужилият артист Борислав Шаралиев, който е режисьор постановчик. Операторското майсторство е на заслужилия артист Атанас Тасев, художественото оформление – на Виолета Йовчева и Ангел Ахрянов, музиката – на Красимир Кюркчийски. В ролите участват Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, заслужилият артист Васил Мирчовски, Илия Караиванов, Гроздан Гецов, Илия Добрев, Вельо Горанов, Илия Георгиев, Продан Нончев и други.
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ЛИТЕРАТУРАТА
Новина от 10 април 1977 г. припомня, че в десетки романи, повести, разкази и стихове оживяват образите на безсмъртни герои от Априлската епопея от 1876 г. Според публикацията от деня най-четената книга за въстанието – романът на Иван Вазов „Под игото“, се е появил за първи път на страниците на „Сборник за народни умотворения“ през 1889-1890 г., като романът вече има 75 издания в над един милион екземпляра. До този момент книгата е преведена на 36 езика.
„Вазовият поетичен гений създава и знаменитата „Епопея на забравените“, в която Бенковски, Каблешков, Волов, Петлешков са обезсмъртени навеки. Епопеята има 18 издания. Вазов е автор и на много стихотворения за въстанието, издадени в стихосбирката „Песни за народната свобода“ през 1951 г.“, припомня новината от архива.
В публикацията се посочва още, че най-хубавата мемоарна художествена проза в българската литература – „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов, се появява за първи път в три отделни книги през 1884-1892 г. в Пловдив. Оттогава записките са претърпели 40 издания.
Книгата „В тъмницата“ на другия бележит летописец на въстанието Константин Величков е издадена за първи път през 1889 г. в списание „Летописи“ и има 13 отделни издания.
За голямото художествено майсторство в поемата „Кървава песен“ Пенчо Славейков е предложен за лауреат на Нобелова награда за литература.
Темата за Априлското въстание намира широк отклик и в следващите поколения български писатели.
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПИСАТЕЛИ
Новина от 28 април 1976 г. посочва, че Жул Верн – авторът на „От Земята до Луната“, „Тайнственият остров“, „Леденият сфинкс“ и на редица други научнофантастични романи, е написал и исторически роман за борците от Априлското въстание.
„Дунавският лоцман“ – така се казва романът, издаден за първи път през 1908 г. в Париж след смъртта на писателя. В него Верн описва живота на българина Сегри Ладко от Русчук (Русе), по професия лоцман, взел участие в Априлското въстание и принуден да емигрира в Унгария след неговия разгром. Там той живее под името Илия Брош и се готви за участие в Руско-турската война 1877-1878 г. След големи приключения той предприема пътуване с лодка от извора на Дунав до вливането му в Черно море. В центъра на романа е пътуването, изпълнено с много напрежение и драматизъм.
Романът е преведен и издаден на български език през 1943 г. под заглавие „Дунавският лодкар“.
* * *
В брой 35 на списание „Паралели“ – издание на БТА от 1976 г., са отбелязани 100 години от Прокламацията на Виктор Юго в защита на българския народ.
„Необходимо е да се обърне внимание на европейските правителства върху един факт, толкова дребен, че правителствата изглежда, никак не го забелязват. Ето този факт: избива се един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един свидетел: целият свят... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ?“
В тези и следващите прочувствени редове на знаменитата прокламация на Виктор Юго в защита на българския народ великият французин е вложил цялата сила на своя писателски и ораторски талант, за да разбунтува световната съвест.
Юго, който през 1876 г. е бил сенатор, е отправил прокламацията си както към френските парламентаристи и френската общественост, така и към правителствата и народите на Европа и на света. Той е водил дневник, в който е отбелязвал всяко значително събитие в своя живот и дейност като писател, политик, сенатор, оратор. Едно от тези най-важни събития, записано в дневника под датата 28 август 1876 г., е написването в същия ден на прокламацията за протест срещу зверствата на поробителя, както и срещу мълчанието на цивилизована Европа и нейната дипломация. „Утре – пише Юго за прокламацията си, – тя ще бъде публикувана. Кореспондентите на „Дейли телеграф“ и „Таймс“ ми я поискаха, за да я предадат по телеграфа в Англия.“
Във Франция прокламацията е публикувана на 30 август 1876 г. в основания от Юго ляв републикански вестник „Льо Рапел“.
Още тогава българите са изразили дълбока признателност към Юго. На 4 септември 1876 г. „Льо Рапел“ публикува писмо на български студенти във Франция (Монпелие), с което те изразяват прочувствена благодарност на писателя от името на „нещастна България“. А на 21 ноември 1876 г. Юго написва в дневника си: „Вестниците публикуват един адрес на български първенци, които ме провъзгласяват за почетен гражданин на своята страна.“ Оригиналът на този адрес се съхранява в музея „Виктор Юго“ в Париж на площад Возж.
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ТЕАТЪРА
С премиерата на 14 януари 2010 г. на спектакъла „Да отвориш рана“ от Боян Папазов, постановка на Иван Добчев, започва честването на 60-годишнината на театър „Българска армия“. Известният драматург и сценарист Боян Папазов дава интервю за БТА през декември същата година. На въпроса за какво става дума в пиесата „Да отвориш рана“, той казва: „За Бенковски и моя народ. Най-големият ни социолог на ХХ век Иван Хаджийски пише в статията си „Априлското въстание и Бенковски“: „… да вдъхновиш и да организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребните собственици – еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества.“ Бенковски е поразявал с поведението си. В пиесата си позволих речева характеристика за войводата чрез Иван Арабаджията: „Аз такъв човек не съм срещал. Да не я приказва свободата, а да я носи.“
Драматургът разказва и какво влага в заглавието „Да отвориш рана“. „В „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише: „Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма никога да заздравей, а на Русия – нека тя заповяда!... – каза той и отиде да седне при корена на един бук.“ Тези думи на Бенковски ми подариха заглавието“, разказва Папазов.