Темата за розобера заема важно място в историята на българските парични знаци, каза пред БТА нумизматът Георги Стоянов


През годините темата за розобера е заемала важно място в българските парични знаци. Това каза за БТА Георги Стоянов, заместник-председател на Нумизматично дружество „Централна България“, който представи по време на днешните Краеведски четения в Казанлък доклад на тема „Розоберачката в българските парични знаци“. Стоянов се занимава с нумизматика от около пет години, а това е второто му участие в краеведската конференция.
„През последните години се запознах по-подробно с изображенията на българските банкноти и осъзнах, че поминъкът на нашия край – розопроизводството – е широко застъпен през годините“, разказа Георги Стоянов. По думите му най-старата банкнота с подобен мотив е от 1890 година, на която е изобразена част от гравюрата на Феликс Каниц „Розобер край Казанлък“. Същата гравюра е използвана и върху банкнота от 1899 година. „През 1890 година има и още един факт, който свързва Казанлък с парите – на банкнотите стои подписът на тогавашния директор на Българската народна банка, казанлъчанина Михаил Тенев“, допълни Стоянов.
През 1920 година е създаден проект на банкнота, от която са отпечатани само няколко екземпляра. Колекционерите я наричат „калпаците“, защото върху нея са изобразени мъж с калпак и жена с розов венец. „Когато се вгледаме в изображението на жената, освен розовия венец на главата, който несъмнено показва, че сцената е по време на розобер, зад нея се виждат и розови полета“, обясни Стоянов.
Две години по-късно в обращение влиза банкнота от 1000 лева с тираж от милион и половина броя, на която също е изобразен розобер. „На изображението се виждат момичета и момчета, а на заден план – Храм-паметникът Шипка, което недвусмислено показва, че става дума за розобер в нашия край“, посочи изследователят. Той допълни, че същото изображение е използвано и през 1943 година върху банкнотата от 5000 лева с лика на младия цар Симеон. „Вероятно тогава банкнотите е трябвало да бъдат отпечатани бързо, затова са използвани вече съществуващи мотиви. Това обаче ясно показва, че розопроизводството през годините е било важна част от българската икономика“, каза Стоянов.
Следващата банкнота с подобен мотив е от периода на социализма – 50 лева от 1951 година, върху която е изобразена розоберачка. „Открих и фотографията, послужила за първообраз на банкнотата. Същото изображение е използвано и за единствената българска монета с розоберачка – 10 лева от 1984 година“, разказа Георги Стоянов. Снимката е дело на Димитър Кацев от Карловско. Макар да не е известно къде точно е заснет розоберът, той датира от 30-те години на ХХ век. Изображения на същия автор присъстват и върху други български банкноти.
Стоянов, който е бивш журналист и автор на книга за футбола в Казанлък, сподели, че повече от пет години активно се занимава с нумизматика и поддържа канал в социалните мрежи, в който популяризира своите изследвания. Той е сред основателите на Нумизматично дружество „Централна България“, което обединява нумизмати не само от Казанлък и Стара Загора, но и от Сливен, Пловдив, Карлово и други градове. Дружеството организира ежемесечни сбирки в Стара Загора, които, по думите на Стоянов, се радват на най-голям интерес сред всички антикварни събития в региона.

Пловдив

Пловдив ще отбележи 130 години от създаването на хор „Ангел Букорещлиев“ с юбилеен концерт

Юбилейният концерт по случай 130-годишнината на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ ще се състои на 19 април, съобщиха от Дома...

Генерал Тошево

Изложбата „История на Гвардейския оркестър на България“ бе представена в Историческия музей в Генерал Тошево от д-р Галя Грозданова-Радева

Изложбата в снимки „История на Гвардейския оркестър на България“ бе представена в Историческия музей в Генерал Тошево от д-р Галя...

Перник

Манастирът „Св. Петка“ в пернишкия квартал „Калкас“ ще отбележи храмовия си празник и ще посрещне одежда, положена върху мощите на светицата

Манастирът „Св. Петка“ в пернишкия квартал „Калкас“ ще отбележи храмовия си празник на Светли петък – Пресвета Богородица „Живоприемен източник“,...

Пловдив

Научна конференция „1876-та - годината феникс на България“ ще събере в Пловдивския университет учени от осем държави

Научната конференция „1876-та – годината феникс на България“ ще събере в Пловдивския университет учени от осем държави, съобщиха от висшето...

Русе

Русенският театър подготвя премиерата на "Куршуми над Бродуей"

Началото на репетициите на новата сценична продукция „Куршуми над Бродуей“ (по сценарий на Уди Алън и Дъглас Макграт) бе поставено...

Балчик

Изложбата „Батак 1876 г. Хроника на една безсмъртна пролет“ гостува в “Двореца” в Балчик

Изложбата „Батак 1876 г. Хроника на една безсмъртна пролет“ на Исторически музей – Батак е подредена в Каменната зала на...