Тежките метали се насищат в най-големи количества в люспите на рибата в Антарктида, каза ихтиологът д-р Борислава Маргаритова

Тежките метали се насищат в най-големи количества в люспите на рибите в района на Антарктида, каза ихтиологът д-р Борислава Маргаритова от WWF-Световен фонд за природата, пред участниците в отчетния лагер на 34-тата българска антарктическа експедиция, който се провежда в Ахелой. Тя представи научния проект, по който работи с екип изследователи, като уточни, че данните са предварителни и изследванията ще продължат.
Специалистите набират данни за концентрацията на седем тежки метала. По думите на д-р Маргаритова финансирането е стигнало за обработката на 30 екземпляра, от които са взети проби от черен дроб, мускули и люспи. По предварителни данни цинкът е с най-висока концентрация, следван от мангана и медта. В сравнение със събирани данни отпреди 15-20 години в момента само медта и манганът са в по-високи концентрации, другите метали са с по-ниски, каза още тя. По думите й е рано да се правят изводи дали човешкият фактор влияе върху обитателите на водите около остров Ливингстън. Според Маргаритова първо трябва да се вземат проби и от други райони на Ледения континент и тогава ще бъдат дадени отговори на много от въпросите. 
Здравните рискове пред участниците в полярните експедиции също бяха коментирани на срещата в Ахелой. Проф. д-р Развигор Дърленски, който е дерматолог, се спря конкретно върху проекта за изследване на адаптацията на кожата в студения климат. По думите му промените върху кожата стават видни при по-дълъг престой – поне 1,5-2 месеца. Тогава местните бактерии стават повече и доминират в кожната микрофлора. Проф. Дърленски уточни, че те са характерни само за тези райони и са съвсем различни от замърсяванията на кожата от изгорели газове в големите градове. Той допълни, че първите резултати от проекта, който ще продължи и догодина, вече са публикувани. Според него  изследванията се следят с интерес в цяла Европа.
Вече са изолирани първите антарктически дрожди, посочи в Ахелой главен асистент д-р Снежана Русинова от Института по микробиология към БАН. Тя уточни, че по време на 34-тата експедиция учените са събрали проби от много повече места от предварително планираните, като за целта са разчитали на българския научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий". Те са търсили ендемични дрожди на различни острови и първите резултати вече са налице. Русинова уточни, че основната цел на проекта, по който работи, е да бъдат селектирани добри продуценти, чрез които да бъдат осигурени биополимерни молекули, които да бъдат използвани за нови лекарства. 
За изучаването на паразитите на Антарктида говори доц. Симона Георгиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) - БАН. Според нея проектът е важен, тъй като полярните системи имат ниско биоразнообразие и това ги прави уязвими. Учените са работили на терен около българската база, по крайбрежието, както и в други местности. Взели са проби от мекотели, безгръбначни, риби, в близост до леопардови тюлени и пингвини.
Първичните данни сочат наличие на разнообразни паразити, допълни доц. Георгиева. По думите й част от тях са рискови за хората, особено ако консумират недобре обработено месо от риба. Проектът е двугодишен и при следващото плаване ще бъдат изследвани по-разнообразни гостоприемници, каза още Георгиева.
Главен асистент д-р Ивайло Начев от Техническия университет – София коментира, че при тази експедиция е постигната колаборация с чешки учени при извършването на наблюдения върху слънчевата активност и земното магнитно поле. Той уточни, че учените са използвали нов метод за обработка на данните, като вече има и публикувани данни по този проект. Начев каза още, че е успял да осъществи близо 14 хиляди връзки с радиолюбители.