Тихоокеанските урагани достигнаха рекордна сила и продължителност под влиянието на Ел Ниньо

Поредицата от мощни урагани в Тихия океан подобри рекорда за най-опасни и дълготрайни бури на изток от международната линия за смяна на датата. Бурите са резултат от природния феномен Ел Ниньо, съобщават учени, цитирани от АП.
„Откакто на 20 септември се образува ураганът „Одалис“, ситуацията излезе извън контрол“, коментира Фил Клоцбах, изследовател от Държавния университет на Колорадо, който прогнозира и изучава тропическите циклони. „Тази година буквално всяка буря, която се формира, се задържа изключително дълго и набира огромна мощ“.
Един от ключовите показатели, използвани от метеоролозите за оценка на ураганните сезони, се нарича „акумулирана циклонна енергия". Тя отчита както скоростта на вятъра, така и продължителността на бурята. В неделя участъкът от Тихия океан на изток от линията за смяна на датата, където се зараждат бурите, насочващи се към Хаваите, Мексико и Западното крайбрежие на САЩ, надмина предишния рекорд, поставен през 2018 г. Районът все още е в плен на силна активност заради урагана „Саймън“ и изглежда е напът да формира нова буря, която сериозно ще набере сила, допълва Клоцбах.
Днес в Тихия океан се очаква да бъде изравнен рекордът за най-голям брой дни с активен ураган, като е много вероятно той да бъде подобрен съвсем скоро след това, прогнозира ученият.
Клоцбах и други експерти обясняват, че ураганите в Тихия океан са достигнали тази екстремна мощ заради съчетание от няколко фактора, сред които ключова роля играе Ел Ниньо. Феноменът отслабва и измества височинните ветрове, които иначе биха могли да потиснат или буквално да „разбият“ зародиша на бурите. В Тихия океан тези ветрове духат от изток на запад - точно в посоката на движение на ураганите. „Затова усещането е сякаш караш колело с попътен вятър - те просто дават допълнителна скорост и мощ на бурята“, обяснява Клоцбах.
Същевременно същият метеорологичен модел попречи на ураганите в Атлантическия океан, където акумулираната циклонна енергия (ACE) е под 18 процента от нормалното за това време на годината. В Атлантическия океан обаче феноменът има обратен ефект. Там ветровете духат срещу ураганите и по думите на Клоцбах усещането е като каране на колело срещу насрещен вятър - бурите просто нямат сила да напреднат.
Друг ключов фактор са топлите води, които служат като гориво за ураганите. По дефиниция Ел Ниньо представлява затопляне на екваториалната част на Тихия океан, което променя метеорологичните условия в глобален мащаб. В тихоокеанския буреносен басейн водата е с няколко градуса по-топла от обичайното, посочва Кристен Корбосиеро, професор по атмосферни науки в Университета в Олбани, Ню Йорк.
Обикновено в Тихия океан изключително топлата и благоприятна за бурите вода не достига на такава дълбочина, както в Атлантическия океан. Затова, когато дадена буря премине над определен воден участък, тя извежда по-студена вода на повърхността, което усложнява оцеляването на следващата буря в същия район, обяснява Ким Ууд, атмосферен учен от Университета в Аризона. Ууд. Но не и тази година.
Остатъците от урагана „Рейчъл“ наводниха Лас Вегас през уикенда. Любопитното е, че бурята не загуби силата си, докато преминаваше над води, които малко преди това бяха „разбъркани“ от урагана „Поло“ от най-мощната, пета категория, допълва Ууд. Тя обяснява, че океанът е необичайно топъл както заради Ел Ниньо, така и в резултат на климатичните промени, причинени от изгарянето на въглища, нефт и газ.
Последните пет урагана в Тихия океан - продължилите необичайно дълго „Ноло“, „Одалис“, „Поло“, „Рейчъл“ и „Саймън“ - се превърнаха в мощни стихии със скорост на вятъра от над 178 км/ч. „Ноло“, „Одалис“ и „Саймън“ развиха сила от четвърта категория. В същото време „Поло“ постави исторически рекорд, след като успя да се задържи в най-разрушителната, пета категория в продължение на цели два дни и половина. Когато Клоцбах направи тези изчисления за рекордната активност в източната и централната част на Тихия океан, той взе предвид абсолютно всички бури на изток от линията за смяна на датата, отбелязва АП.
Този подход е малко по-различен от метода на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), която разделя този огромен район на две отделни зони. Нито една от тях сама по себе си все още не е отчела исторически рекорд на ураганна енергия, но събрани заедно, те поставят нов рекорд. Причината е, че обикновено, когато едната зона е по-активна, в другата е сравнително спокойно. През 2026 г. обаче и двете са изключително бурни, пояснява Ууд.„Това е първата година, в която двете зони развиват толкова висока активност едновременно“, казва изследователката. „Обикновено ураганите се засилват или само в едната, или само в другата част. Сегашното положение доказва колко огромен е обхватът на този феномен - в целия регион се наблюдават изключително благоприятни за бурите ветрове, по-топли води и много висока влажност.“