Топенето на антарктическата ледена покривка благоприятства бурите, установи изследване


Рекордното свиване на антарктическата ледена покривка през 2023 г. е довело до увеличаване на честотата на бурите над южните океански зони, лишени от морски лед, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър". 
Публикацията на Саймън Джоузи и колегите му от Националния океанографски център в Саутхемптън, Великобритания, изследва слабо проучен аспект на свиването на морския лед - преносът на топлина от океанската повърхност към атмосферата. 
Явлението, което се засилва, когато морският лед не се възстанови изцяло през зимата, е придружено от умножаване на бурите, според резултатите от изследването, комбиниращо анализ на сателитни изображения на антарктическата ледена покрива, данни за топлинните потоци между океана и атмосферата, както и данни за температурата и скоростта на вятъра. 
"Повтарянето на подобни епизоди на значително свиване на ледената покривка през следващите зими ще засили тези въздействия и вероятно ще доведе до дълбоки промени в по-отдалечени райони, включително в тропиците и Северното полукълбо", предупреждават авторите на изследването. 
Учените също така отправят призив за задълбочени проучвания на въздействието на тези явления върху глобалната климатична система.
В три зони, особено засегнати от историческото свиване на антарктическия морски лед през 2023 г., изследователите са сравнили данните, събрани през зимата в Южното полукълбо, със средните стойности, наблюдавани през зимите в периодите 1990-2015 г. и 2016-2022 г., белязани съответно от относителна стабилност и фаза на изразен спад. 
В тези зони намаляването на площта на морския лед е достигнало до 80 процента в сравнение със средната стойност отпреди 2016 г. и е било придружено от почти двойно увеличаване на преразпределението на топлината от океана към атмосферата.
Същевременно честотата на бурите се е увеличила в сравнение с периода 1990-2015 г., като понякога през зимата на 2023 г. е имало до седем допълнителни дни, белязани от ветрове със скорост над 36 километра в час.       "Необходими са допълнителни анализи, за да се определи по-точно причинно-следствената връзка", пишат авторите.
Предишно изследване установи, че ДНК от октоподи може да даде информация за топенето на антарктическия лед преди 120 000 години.

Виена

Виенският музей „Албертина“ представя първия в света онлайн каталог на рисунки на Густав Климт

В рамките на мащабна дигитална инициатива музеят „Албертина“ във Виена публикува първата част от онлайн каталога на всички рисунки на...

Лондон

Обявяването на носителя на Международната награда „Букър" за 2026 г. ще се излъчва онлайн

Международната награда „Букър" ще обяви победителя за 2026 г. на церемония на 19 май „Тейт модърн“ в Лондон, а събитието...

Берлин

Тротоари в Берлин се превръщат в мемориали на Холокоста чрез „препъникамъните“ на художника Гюнтер Демниг

Художникът Гюнтер Демниг постави поредните мемориални бронзови плочи, наречени Stolpersteine („препъникамъни“) на тротоар в Берлин в памет на Йохана Бергер...

габрово

Изложбата „Метаморфози на работното облекло“ представя европейски дизайнери в Центъра „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Изложбата „Метаморфози на работното облекло“ ще бъде открита на 16 май от 15:00 ч. в Центъра „Кристо и Жан-Клод“ в...

Свищов

В София и Свищов ще отбележат 129 години от убийството на Алеко Константинов

Община Свищов и Международна фондация „Алеко Константинов“ ще отбележат с поклонение 129-ата годишнина от гибелта на Алеко Константинов на 11...

София

Публична лекция на тема: „Българският Чернобил“

„Българският Чернобил“ – поредната публична лекция за 2026 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която...