Традиционните медии загубиха монопола си върху информацията, но имат шанс да спечелят монопола върху доверието, коментира Весислава Антонова

Традиционните медии загубиха монопола си върху информацията, но имат шанс да спечелят монопола върху доверието. Това заяви журналистът и преподавател в катедрата за медии и обществени комуникации на УНСС Весислава Антонова в рамките на дискусия на тема „Телевизия извън телевизията“, организирана като част от 16-ото издание на Наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“.
Антонова анализира състоянието на медийната екосистема и трансформацията на традиционните канали. Тя коментира, че в поляризирана от социалните мрежи публична среда, където ключова роля имат медиите, хората най-много страдат от недоверието към информацията. Антонова допълни, че затова и ролята на традиционните и на доказано качествените медии е изключително важна, за да може да се повишава доверието на аудиторията към информацията, която те създават и предлагат.
Позовавайки се на доклада на Института „Ройтерс“ и Оксфордския университет, тя посочи, че аудиторията до 35 години възприема съдържание основно през мобилните си телефони и платформи като Фейсбук, Ютуб, ТикТок и Вайбър. По думите ѝ, ако до 2006–2007 г. хората са вървели след медиите и са ги търсили за информация, то сега медиите следват хората и трябва да са там, където на тях им е удобно.
В анализа си на развиващите се подкасти тя посочи, че освен предимства те имат и сериозни дефицити. „Изникват ключови въпроси, като например как се издържа един подкаст, какво е финансирането. За мен като зрител дори, а не като изследовател, е интересно как съществуват“, отбеляза тя. Като друг недостатък Антонова очерта липсата на етични ангажименти, споделяйки, че в качеството си на член на Комисията по журналистическа етика нито веднъж не е видяла български подкаст да извежда надпис, че спазва Етичния кодекс на българските медии или този на Съвета на Европа, което да ги разграничи от останалото съдържание. Тя заяви, че според данните най-популярните подкаст водещи у нас в момента често се оказват лица, чието съдържание става част от пропаганден наратив.
Антонова отбеляза още, че традиционните медии частично възстановяват доверието на аудиторията, но медийната среда остава силно фрагментирана. „Никой вече не получава една и съща информационна картина“, посочи тя, като подчерта, че социалните мрежи и дигиталните платформи водят до разпокъсване на общата публична сфера. В изказването си тя акцентира и върху ролята на телевизията и утвърдените новинарски емисии, които според нея продължават да осигуряват по-цялостен поглед върху обществените процеси – политически, социални, икономически и културни. „Подкастите и новите дигитални формати не могат да заместят традиционната журналистика, защото не покриват цялата информационна картина, а само нейни избрани части“, посочи Антонова. Тя направи разграничение между факт и мнение, като подчерта, че класическата журналистика остава ориентирана към фактологична проверка, докато част от новите формати са по-коментарни и интерпретативни.
Други данни от международно изследване на Института „Ройтерс“ поставят акцент върху трансформацията на медийната среда под влияние на изкуствения интелект и дигитализацията, отбеляза Антонова. По думите ѝ разговорите с редактори от международни медии показват, че изкуственият интелект вече е фактор, който променя начина на създаване, обработка и разпространение на новини. „Журналистите чувстват, че не са достатъчно подготвени да разпознават фалшиви или генерирани от изкуствен интелект материали“, отбеляза Антонова, като се позова на изводи от изследването, според които новите технологии усложняват процесите по проверка на информацията и засилват риска от дезинформация. Според анализа изкуственият интелект едновременно подпомага редакционната работа и създава нови рискове за доверието в медийната среда. По думите ѝ синтетичното съдържание, независимо дали текст, изображения или видео, вече трудно се различава от реално произведената журналистика.
Антонова обърна внимание и на т.нар. седем журналистически роли, формулирани в голямо международно изследване. Това са интервенционистка, контролираща, лоялно фасилитираща, ролята на услуга или на полезно съдържание, на инфотеймънт, гражданска и най-трудната – ролята на журналистика, която участва в решението на проблема. По думите ѝ последната най-рядко се среща в българската медийна среда.
По отношение на медийната регулация тя отбеляза, че към момента съществуват определени механизми за контрол, включително през регулатори и платформи, но те остават ограничени. Като пример посочи реакцията на Съвета за електронни медии при разпространение на чувствително видеосъдържание в интернет, включително координация с платформи като Ютуб. Според нея обаче регулацията остава „чувствителна тема“, тъй като се балансира между свободата на изразяване и необходимостта от защита на аудиторията. Антонова даде пример с използването на изкуствен интелект в политическо съдържание. По думите ѝ това поставя въпроса „каква форма на контрол е възможна“ и дали изобщо е възможно подобни процеси да бъдат ефективно регулирани.
В изказването си Антонова се позова и на казаното от единия от авторите на наградения с „Оскар“ документален филм „Г-н Никой срещу Путин“, свързан с пропагандата в руската образователна система. Тя отбеляза, че най-големият риск не идва от традиционните медии, а от задължителни информационни среди като образованието. „Не е толкова страшна пропагандата, която се прави през медиите… Много по-опасна е пропагандата в училище, защото образованието е задължително и всички преминават през него“. Тя допълни, че подобни примери поставят въпроси за начина, по който обществата се предпазват от манипулация, и за ролята на критичното мислене. Според нея медиите разполагат с „достатъчно силен рефлекс да се самозащитават и да намират правилния път“, но обществената среда изисква постоянен анализ и рефлексия.
Антонова коментира и проблемите при разказването на сложни обществени теми пред нови аудитории. По думите ѝ често се наблюдава разрив между дългогодишната журналистическа работа по дадена тема и начина, по който тя достига до по-младите поколения. Тя отбеляза, че „ние може би не разказваме на новите аудитории дадена тема по начин, така че да ги мотивираме да се заинтересуват“. Като пример посочи обществените протести в България, до които част от младата аудитория е достигнала не чрез традиционните медии, а чрез инфлуенсъри и подкастъри. По думите ѝ това показва промяна в начина на формиране на обществен интерес и политическа ангажираност. Затова според Антонова е необходима адаптация на журналистическите формати към новите платформи. Социалните мрежи, включително кратките формати в Инстаграм, могат да бъдат използвани като инструмент за по-ефективно представяне на сложни теми, стига съдържанието да бъде адаптирано към начина на потребление на аудиторията, каза още тя.