Травми в ранна възраст са причина за агресията при възрастни кучета, установи проучване на Харвард

Ново изследване на Харвардския университет разкрива защо някои кучета са по-склонни към агресивно поведение от други, съобщава Mail Online. Според учените причината не се крие в самите животни, а в начина, по който са били отглеждани.
Екипът анализирал данни от над 4000 кучета, за да разбере какви фактори предизвикват реакции като ръмжене, хапане или ухапване. Резултатите показват, че кучета, пренебрегвани или малтретирани като малки, значително по-често проявяват агресивни навици като възрастни.
„Кучетата с история на неблагоприятни събития в ранна възраст демонстрират повече страх и агресия. Историята на живота им обяснява вариации в поведението, съпоставими с влиянието на пола или кастрацията“, посочват авторите в публикацията си в Scientific Reports.
Оказва се, че най-силна е връзката при събития, настъпили през първите шест месеца от живота – период, критичен за поведенческото развитие.
Как е проведено проучването
Екипът, ръководен от Джулия Еспиноса, събрал информация за 4497 кучета от 211 породи. Собствениците били анкетирани относно реакциите на любимците си към 45 различни провокатора на агресия – например внезапни шумове или срещи с непознати. Те споделили и дали кучето е преживяло трудности в ранна възраст – травма, малтретиране или пренебрежение.
Около една трета от животните имали подобни преживявания в първите шест месеца, а тези кучета показали „значително“ по-високи нива на агресия в зряла възраст – независимо от пол, възраст или кастрация.
Разлики между породите
Изследването разкрива, че някои породи са по-чувствителни към ранните травми. Американските ескимоски кучета, американските леопардови хрътки и сибирските хъскита показват по-силна връзка между неблагоприятни събития в младостта и прояви на страх и агресия като възрастни. За разлика от тях, голдън ретривърите и лабрадор ретривърите рядко проявяват агресия, дори когато са израснали в неблагоприятни условия.
„Някои породи изглежда са по-податливи на страх и агресия, особено тези, отглеждани исторически за охрана или лов. Други обаче показват относителна устойчивост, което предполага генетична защита от стрес“, отбелязват учените.
Сред породите, предразположени към агресия, спадат още кане корсо, дого аржентино, немска овчарка, английски булдог, американски страфордширски териер и др.
Към по-спокойните породи освен ретривърите и лабрадорите, спадат още колитата, шетландските овчарки и др.
Какво означава това за стопаните
Заключенията подчертават важната роля на собствениците за поведението на кучетата им. Екипът препоръчва бъдещи проучвания, насочени към идентифициране на генетични варианти, свързани с агресия, и към разработване на практики за развъждане с акцент върху темперамента, както и към прилагане на целенасочени стратегии за рехабилитация чрез обучение и подходящи медикаменти.
„Собствениците трябва да разберат, че средата в първите месеци от живота на кучето е решаваща за неговия характер и бъдещо поведение“, заключават изследователите.