Трите кадени вечери съхраняват паметта за Бъдни вечер и Коледа в Граово

Традицията на трите кадени вечери е един от най-ярките, а днес почти забравени елементи от празничния цикъл на Бъдни вечер и Коледа в Граово. Именно тя придавала завършен смисъл на обредите и носела силна защитна и лечебна символика. Това разказа за БТА историкът и краевед от Брезник Аниела Асенова.
Тя припомни, че първата кадена вечер била на Бъдни вечер, втората - в нощта срещу Нова година, а третата - в навечерието на Богоявление (Йордановден). По време на тези три вечери домът се пречиствал, злото се прогонвало, а благополучието на семейството се измолвало за цялата година.
Преди началото на бъднивечерската трапеза най-възрастният мъж в дома кадял с тамян масата и цялата къща - от мазето до тавана. Това била първата кадена вечер. На трапезата се палела свещ, забодена в обредната погача, която след вечерята се поставяла в паничка със сурово жито. Същата свещ се палела отново в нощта срещу Нова година - втората кадена вечер, когато се почитал и Свети Василий Велики. Третата кадена вечер била в навечерието на Богоявление, когато свещта трябвало да изгори докрай.
Пепелта от трите кадения се съхранявала и се смятала за лековита. При болест малко от нея се разтваряло във вода и се давало на болния.
Според краеведа този период от годината носел дълбока символика, а празничните дни били тясно свързани с прехраната и ежедневието на хората. Специфичен за Брезник и Брезнишко бил обичаят при замесването на обредните хлябове. Първият хляб, който домакинята приготвяла, бил предназначен за малките коледари (коледарчета), които идвали рано сутринта. Затова стопанката започвала работа още преди изгрев слънце.
Началото на месенето било съпроводено с цял ритуал. Домакинята първо се обличала в нови дрехи, обувала нови обувки, украсявала косата си с цвете и връзвала кърпа на главата. Преди да започне да меси, правела кръстове върху нощвите и изричала благословия за изобилие през следващата година. След това отпивала глътка червено вино, символично приравнявано на причастие, и пристъпвала към замесването на хляба.
След хляба за коледарите се приготвял вторият обреден хляб - погачата колач. Върху нея били изобразявани стопанският двор, животните, житните класове, овчарят, стадото му и кучето пазач. Третият обреден хляб бил т.нар. „свиня“ - продълговат хляб, символизиращ прасето, предназначен за селския свинар, а при форма на крава - за говедаря.
Асенова разказа и за старо вярване. На Бъдни вечер майката наблюдавала на светлината на газената лампа, наричана в този район „виделче“, дали телата на децата ѝ хвърлят сянка. Това било знак, че ще оцелеят. Споменът е записан от покойна жителка на село Конска - баба Енка, доживяла до преклонна възраст.
По думите на краеведа празниците в тази част на страната открай време били обвити в мистика. Хората гадаели за здраве и плодородие, включително чрез чупене на орехи - кухият орех се възприемал като знак за лоша година. Традицията на кадените вечери съществувала в Граово до началото на 60-те години на миналия век, но днес малцина я познават. Интересът към обичаите обаче бавно се възражда, смята Аниела Асенова. По думите ѝ знанието трябва да се търси най-вече от възрастните хора, а не в интернет, тъй като именно те са живият пазител на миналото.