Нека се молим на Господ да ни дарува не само физическо зрение, но най-вече зрение на нашата душа, за да можем при всички обстоятелства в нашия живот да видим Господните чудеса и да кажем, че вярваме в Господ и да му се поклоним, каза отец Иван от плевенския храм "Света Параскева".
Той разясни на събралите се в храма миряни, че днес Православната църква възпоменава едно от чудесата, извършени от Иисус Христос - това, че е дал зрение на слепороден човек.
Отец Иван каза още, че църквата ни напомня, че има два вида слепота – физическа и духовна.
В шестата неделя след Великден се чете евангелският текст, в който се разказва как Христос срещнал слепородения, намазал очите му с калчицата, която сам направил като плюл на земята и го изпратил да се измие. Тогава човекът получил Божията милост след десетилетия страдание.
Още когато Господ срещнал слепия, между апостолите започнал спор за причината за неговите страдания, като се изтъкнали обикновените разбирания за връзката между страданието и греха. Кой е съгрешил, той или родителите му? На този въпрос Иисус дал нетрадиционен отговор, като казал, че нито той, нито родителите му, а за да се явят делата Божи. Явяването на Божите дела, откриването на Божия промисъл е съществена част от мисията на самия Христос, продължи словото си отец Иван.
Той добави, че в пророчеството на Исая се казва, че Месията е изпратен да лекува и да благовести времето на слепороденото Божие милосърдие. Той е изпратен да отваря очи на слепи не само физически, но и духовно.
"Колко от нас сме родени слепи не с физическа слепота, а със слепота много по-страшна – слепота към любовта, към страданието и към всичко, което би могло да даде стойност на живота ни?", попита отец Иван.
Той отбеляза, че духовно слепите са лишени от християнски добродетели като страдание, вяра, мъчение, знание, въздържание, търпение и любов. Обърна се с призив да си спомним изцелението на слепородения и уроците, които тази случка ни дава.