Учени допускат, че специфичен ген е „виновен“ за появата на речта при хората

Американски учени направиха предположение въз основа на експерименти, че появата на говоримия език при хората е свързана със специфичен ген, съобщава АП.
Защо хората са започнали да говорят? Учените предполагат, че генетиката е изиграла голяма роля - и твърдят, че еволюцията на тази изключителна способност е била от ключово значение за нашето оцеляване.
Ново проучване свързва определен ген с древния произход на говоримия език. Изследователи предполагат, че вариант на протеин, открит само при хората, ни е помогнал да общуваме по нов начин – чрез реч. Речта ни е позволила да обменяме информация, да координираме дейности и да предаваме знания, което ни е дало предимство пред изчезнали наши братовчеди като неандерталците (Homo neanderthalensis) и денисовите хора (Homo denisova).
Новото изследване е „добра първа стъпка, за да започнем да търсим специфични гени“, които могат да повлияят на развитието на речта и езика, казва Лайза Файнстак от Университета на Минесота, която не е участвала в изследването. Разработката един ден може да помогне на хора с говорни проблеми, убедена е тя. 
Генетичният вариант, който изследователите са проучили, представлява един от цял набор от гени, „допринесли за появата на Homo sapiens като доминиращ вид, какъвто сме днес“, казва д-р Робърт Дарнел, автор на изследването, публикувано в изданието Nature Communications.
От началото на 90-те години на миналия век Дарнел изучава протеин, наречен NOVA1 и известен като решаващ за развитието на мозъка. За последното изследване учените от неговата лаборатория в нюйоркския университет „Рокфелер“ са използвали молекулярната ножица за редактиране на гени Crispr, за да заменят белтъка NOVA1 при мишки с такъв от човешки тип, за да проверят реалните ефекти на генетичната вариация. За тяхна изненада човешкият белтък променил начина, по който животните вокализирали, когато комуникирали едно с друго.
Малките мишки с присаден човешкия вариант пищели по различен начин от нормалните си събратя, когато майка им се приближавала. Възрастни мъжки мишки с този вариант пищели различно от нормалните си събратя, когато виждали разгонена женска.
И при двата сценария мишките бяха мотивирани „да говорят“, казва Дарнел и добавя: „а те „говореха“ по различен начин с човешкия вариант, което илюстрира ролята му в речта“.
Това не е първият случай, когато се установява, че ген е свързан с речта. През 2001 г. британски учени откриха първия ген, свързан с езиково и речево разстройство. Те го нарекоха FOXP2 - човешки езиков ген. Оказа се обаче, че вариантът му при съвременните хора не е уникален за нас като вид. По-късни изследвания установиха, че той е бил общ и за неандерталците. От друга страна, вариантът NOVA1 при съвременните хора се среща единствено при нашия вид, пояснява Дарнел.
Наличието на специфична генна вариация не е единствената причина хората да могат да говорят. Способността зависи и от други фактори като например анатомичните особености на човешкото гърло и областите на мозъка, които работят заедно, за да позволят на хората да говорят и разбират езика.
Дарнел се надява, че скорошната му екипна работа не само ще помогне на хората да разберат по-добре своя произход, но и в крайна сметка ще доведе до нови начини за лечение на проблеми, свързани с говора.