Край известните плажове на Хамптънс, превърнали се в част от културната история на акулите благодарение на романа „Челюсти“, учени изследват малки големи бели и други видове акули, за да разберат повече за местните популации и промените в крайбрежните води на Лонг Айлънд, предаде Асошиейтед прес.
Изследователите използват различни устройства, които предават информация за местоположението, дълбочината и температурата на водата. Данните показват, че някои акули изминават огромни разстояния през годината. Морският учен от университета „Стоуни Брук“ Брадли Питърсън посочва, че маркирани животни са засичани чак до Флорида, Джорджия, Северна Каролина и Мексиканския залив, преди да се върнат край Лонг Айлънд.
Районът е един от малкото потвърдени райони за размножаване на големи бели акули в света. Франк Кеведо, изпълнителен директор на Природонаучния музей и природен център в Саут Форк, посочва, че малките акули използват плитките крайбрежни води като своеобразна „детска градина“, където могат да се хранят и растат.
При раждането си малките големи бели акули са дълги около 1,2 метра и тежат до 36 килограма. Те не получават родителска грижа и трябва веднага да се справят сами. С порастването си се насочват към по-северни води, включително край Кейп Код, където има големи колонии от тюлени.
Учените наблюдават и по-голямо разнообразие от акули през летните месеци. Според Кеведо затоплянето на водите край Лонг Айлънд вероятно допринася за появата на повече видове, характерни за по-топлите райони. „Виждаме повече въртящи се акули, повече черновърхи акули, повече бичи акули“, казва още той.
Присъствието на акули край Лонг Айлънд обаче не е ново явление. Международният регистър за нападения от акули на Природонаучния музей на Флорида не съдържа данни за фатално нападение край Лонг Айлънд, макар през последните години да са регистрирани ухапвания на плажуващи.
Районът е особено свързан с големите бели акули заради „Челюсти“ на Питър Бенчли. Романът от 1974 г. се развива в измислен крайбрежен град, вдъхновен от Хамптънс, а филмът на Стивън Спилбърг от 1975 г. е заснет основно на остров Мартас Винярд в Масачузетс.
Според Кеведо успехът на „Челюсти“ има и отрицателна страна – през 70-те години той предизвиква бум в любителския риболов на големи бели акули край Хамптънс. Това е особено проблематично заради бавния им жизнен цикъл: големите бели акули достигат полова зрялост едва около 20-годишна възраст или по-късно, допълва Асошиейтед прес.