Учени от Япония установиха защо спим лошо през първата нощ на ново място


Изследователи от Япония са проучили т.нар. „ефект на първата нощ“ - трудното и неспокойно заспиване на ново място, и смятат, че са открили причината за това явление, се казва в статия, публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
На почивка или командировка – често първата нощ на ново място е неспокойна, като човек заспива трудно, върти се и се събужда многократно. Обикновено от втората нощ нататък сънят ни се нормализира. Учени смятат, че причината за това се крие в нашето „животинско“ наследство. Животните също проявяват този „ефект на първата нощ“: когато се озоват в непозната среда, те остават по-дълго будни, за да проверят за опасности и да се защитят от потенциални хищници.
Изследователи от Университета на Нагоя, Япония, са наблюдавали мозъка на мишки, когато те спят на познати и непознати места. Учените се фокусирали върху т.нар. амигдала – мозъчна област, която обработва емоции и страх - и върху съседни области, свързани с бдителността и съня. Откритието на учените е, че по време на първия сън в непозната среда активността на определена група неврони се увеличава значително.
„Тези така наречени алармени неврони освобождават химическото вещество невротензин, който активира мозъчни региони, свързани с бдителност и движение,“ обяснява старшият автор Дайсуке Оно. „Точно това поддържа организма в готовност дори докато спи.“
Невротензинът влияе на телесната температура, чревната активност и активира мозъчни региони, произвеждащи допамин – невротрансмитер, който ни държи нащрек, поясняват учените.
В резултат мишките оставали по-будни през първата нощ. Когато учените блокирали тези неврони или им попречили да освобождават невротензин, мишките спали спокойно, както в познатата среда.
Подобна верига съществува и при хората и вероятно обяснява „ефекта на първата нощ“: мозъкът ни създава леко състояние на бдителност дори докато спим. Това ни предпазва от потенциални опасности и води до повърхностен, неспокоен сън. След като се аклиматизираме, активността на тази мозъчна верига намалява и качеството на съня ни се подобрява, допълва изследването.

Лондон

Генетици превърнаха растения в живи детектори на вируси

Учени от Испания са създали генетично модифицирани растения, които започват да светят в различен цвят при наличието на зараза с...

Трявна

Албена Димитрова получи Славейковата награда за 2026 година на церемония в Трявна

Носителят на Славейковата награда за 2026 година в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови...

с. Бусинци

Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза писателят Васил Попов на фестивала в Бусинци

Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза за БТА писателят Васил Попов по време на Фестивала на сръчните...

с. Бусинци

Гостите на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци могат да спечелят „дяволска стомна“, описана и в книгите на Васил Попов

Гостите на четвъртото издание на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци могат да спечелят „дяволска стомна“, описана и в...

София

Интелектът и знанието са дар, но и огромна отговорност, каза на абсолвентите на Юридическия факултет на СУ деканът проф. Даниел Вълчев

Общо 293-ма студенти от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ получиха дипломите си на тържествена церемония в зала...

Велико Търново

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза във Велико Търново писателят Боян Йорданов

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза при представянето на книгата си „Под месечината,...