Международен екип, ръководен от гл. ас. д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН), е събрал 56 комплекта проби за изследване на микробното замърсяване в пещерата Гуфр Берже във Френските Алпи. През август изследователите са достигнали дъното на пещерата на дълбочина 1258 метра, съобщават от музея.
Гуфр Берже е известна като първата пещера в света, в която човек достига дълбочина над 1000 метра под земната повърхност. Експедицията е осъществена в рамките на международния „Лагер Берже“, който от 15 години събира спелеолози и изследователи от различни държави, посочват от екипа на музея.
В експедицията са участвали д-р Ангел Иванов, асоцииран сътрудник на НПМ-БАН, Веселин Желязков от пещерен клуб „Бургас – НЕПИАСТ“, д-р Джули Шапиро от Франция, Богдана Васченко от Украйна и Дениз Думан от Турция. В проекта са се включили и 35 доброволци от пет държави. Събраните 56 комплекта проби вече се анализират в лабораторията на Националния природонаучен музей при БАН, уточняват още от НПМ-БАН.
Те отбелязват, че целта на експедицията е събиране на микробиологични проби по проекта на НПМ-БАН „Патогенно замърсяване в пещерите – причини и методи за превенция“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и Френския институт в България.
Изследователите са взели проби от пещерния субстрат по цялото протежение на Гуфр Берже – както от основния маршрут, използван ежегодно от множество спелеолози, така и от странични, слабо посещавани галерии. Съпоставянето им ще позволи да се изследват различията между микробните съобщества в участъци с интензивно човешко присъствие и в зони, които рядко се посещават.
Взети са и проби от екипировката на спелеолози доброволци преди и след влизането им в пещерата. Анализите ще покажат дали чрез оборудването се внасят патогенни микроорганизми в подземната среда и каква част от микробното разнообразие на пещерата се пренася навън.
Националният природонаучен музей при БАН е единствената национална институция, която съхранява научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Сред основните направления в научната му дейност са изследванията на биологичното разнообразие, систематиката и екологията на организмите, както и популяризирането на природонаучните знания чрез експозиции, изложби и публични лекции.
/ВСР