Учени откриха ключов фактор за по-точното датиране на морските фосили

Международен екип от учени установи, че скоростта, с която седиментите покриват останките на морските организми, е ключов фактор за определяне на възрастта на фосилните находки, съобщи АПА, позовавайки се на резултатите от изследване, публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Повечето запазени фосили произхождат от морски организми като миди, стриди и охлюви. Датирането им обаче често е затруднено, тъй като една проба може да съдържа останки от организми, живели през различни исторически периоди.
„Можете да сравните фосилните проби с гробище“, казва пред АПА Рафал Наврот от Виенския университет, един от авторите на изследването. По думите му, подобно на гробище, фосилната проба събира останки от различни епохи, а периодът, който тя обхваща, може да варира значително.
Фосилите предоставят ценна информация за развитието на екосистемите както в далечното геоложко минало, така и за по-новите промени, свързани с човешката дейност. За да бъдат надеждно използвани в научни анализи, е необходимо да се установи какъв времеви интервал обхваща всяка проба.
Учените определят това чрез т.нар. времева резолюция. При висока времева резолюция фосилната проба съдържа останки, натрупани в рамките на няколко години или десетилетия, докато при ниска времева резолюция тя може да обхваща период от стотици или дори хиляди години.
За целите на изследването международният екип е анализирал 7593 организма от 384 фосилни проби, събрани от различни морски райони по света. Възрастта на най-старите образци достига около 40 000 години. Изследователите са използвали радиовъглеродно датиране, а в проекта са участвали 18 научни институции.
Анализът показва, че времевата резолюция на фосилните проби варира в много широки граници. Според Наврот някои находки могат да бъдат сравнени с древния Рим, където съжителстват постройки от различни епохи, а други наподобяват Помпей, запазил картина на един конкретен момент от историята.
Основният извод от изследването е, че времевата резолюция може да бъде установена чрез един основен показател - скоростта на натрупване на седименти. Колкото по-бързо останките са покрити с пясък и кал, толкова по-кратък период от време обхваща съответната фосилна проба. Според учените влиянието на други фактори като устойчивостта на черупките и костите или степента на размесване на седиментите, е значително по-малко.
Наврот отбелязва, че пробите с ниска времева резолюция не са по-малко ценни, а тяхната научна значимост зависи от конкретния изследователски въпрос.
„Това, което винаги ме очарова, е, че когато вземете една черупка на плажа, тя е като призрак от миналото. Може да е от времето на Римската империя или от Средновековието и въпреки това да е отлично запазена“, казва още палеонтологът, цитиран от АПА.