Учени откриха необичайна хормонална връзка между котките и техните стопани

Учени от Япония са открили, че котките и техните стопани изглежда са свързани на хормонално ниво, пише Сайънс алърт.
Авторите на настоящото изследване от Университета на Киото са установили, че при стопаните на котки с високо ниво на окситоцин, известен и като "хормон на привързаността", нивото на хормона на стреса кортизол е по-ниско. Те са съобщавали и за по-малко негативни емоции.
В изследването са участвали 19 собственици и 29 котки.
Учените са измервали нивата на окситоцин и кортизол в урината, а близостта между котките и собствениците им е била оценена чрез Bluetooth устройства, прикрепени към нашийниците на питомците. Стопаните освен това са отговаряли на въпроси, свързани с настроението им. 
Изследването показва, че при котките на стопани с по-високи нива на окситоцин също са отчетени по-високи нива на хормона. Колкото по-високо е било нивото на окситоцин при котката, толкова по-ниско се е оказало нивото на кортизол при собственика. 
Собствениците на такива котки по-рядко са съобщавали за чувства като гняв, объркване, тревожност и потиснатост. Онези, които като цяло са усещали по-голяма близост с домашния си любимец, са съобщавали, че се чувстват по-енергични и бодри. 
"Мисля, че това може да се дължи на факта, че нивата на окситоцин се повишават както при стопанина, така и при котката при взаимодействието, като например галене. Това, че човекът и животното взаимодействат, спомага за изграждането на връзката помежду им", казва  ръководителката на изследването Сахо Такаги.
В допълнителен тест котките с по-високи нива на окситоцин по-охотно са се приближавали към човека.
Авторите не пропускат да отбележат и ограниченията на изследването - малка извадка, проучвателен характер на част от анализите, невъзможност да бъде установена причинно-следствена връзка.
"За да се говори за причина, хормоните би трябвало да бъдат измерени в няколко различни момента - както преди, така и след галенето", казва Такаги.
Въпреки това изследването допълва увеличаващия се брой данни, че връзката между хората и техните домашни любимци може да има измерима биологична основа, а не да бъде чисто емоционална.