Учени откриха скрит разлом под Ню Джърси, причинил земетресението през 2024 г.


Учени откриха скрит разлом под Ню Джърси, причинил земетресението през 2024 г., съобщава „Сайънс алърт“, позовавайки се на ново изследване, публикувано в списание Journal of Geophysical Research: Solid Earth. Проучването анализира земетресението с магнитуд 4,8 по Рихтер, което разтърси Източното крайбрежие на САЩ на 5 април 2024 г.
Епицентърът на земетресението е бил в Тюксбъри, в централната част на щата Ню Джърси, около 64 километра западно от град Ню Йорк, съобщиха тогава местните власти. „Това е едно от най-силните земетресения по Източното крайбрежие в последния век“, каза губернаторката на щата Ню Йорк Кати Хоукъл, цитирана от Ройтерс.
Властите обявиха тогава, че няма ранени или съществени щети по инфраструктурата, но хората в различни американски градове, където беше усетено земетресението, са изпаднали в паника. 
Очевидният заподозрян за труса беше разломът Рамапо, казват учените. Неговият наклон обаче не съвпада с посоката, необходима за задействането на земетресението в Тюксбъри.
Това кара екип от Колумбийския университет в САЩ да проучи ситуацията по-отблизо. Чрез прецизен анализ на топографията на района, локациите на вторичните трусове и лабораторни тестове за триене на скалите, изследователите стигат до извода, че там съществува друг разлом, за който никой досега не е подозирал.
„Земетресението с магнитуд 4,8 в Тюксбъри, Ню Джърси, през 2024 г. стана близо до дългия около 300 км разлом Рамапо. Макар той да е най-големият регионален разлом, ориентацията му е несъвместима с приплъзване при настоящия тектоничен натиск“, пишат изследователите в публикувания си научен труд. „Посоката, в която сеизмичните трусове се издигат към повърхността, съвпада с топографската следа на неизследвана досега разломна зона, разположена на 3,5 километра западно от епицентъра.“
Изследователският екип е нарекъл откритието си разлом Маунтинвил (Mountainville Fault). Те го класифицират като „незрял“ разлом в древния кристален фундамент, чиито пукнатини все още не са се слели в единна, добре развита основна повърхност на приплъзване.
За да докажат съществуването на разлома Маунтинвил, учените са анализирали триизмерни данни от сеизмичните вълни на вторичните трусове, за да локализират неговия източник. Информацията е комбинирана с лазерно LiDAR сканиране на района за откриване на скрити под растителността релефни форми, както и с теренни обходи по линията на разлома за идентифициране на издайническите следи, изложени на земната повърхност.
Последващи лабораторни тестове са моделирали формата, налягането и състава на разлома Маунтинвил, за да потвърдят, че той наистина може да реагира по начина, наблюдаван при земетресението в Ню Джърси.
„Тези структурни характеристики съвпадат с предишни изследвани източници на земетресения в региона. Това предполага, че незрелите разломи в кристалния фундамент могат да представляват много по-сериозна сеизмична опасност във вътрешността на тектоничните плочи, отколкото се смяташе досега“, пишат в заключение изследователите.
Въпреки това, макар земетресението, регистрирано на терен, да съвпада добре с лабораторното моделиране, съответствието не е абсолютно точно. Изследователите смятат, че е имало допълнителен външен тласък – нещо като промяна във водното налягане или свличане на скални маси в критична зона.
Едно от тълкуванията, които екипът предлага, е че неправилната ориентация на разлома Рамапо пречи на освобождаването на енергията чрез приплъзване. Това може да концентрира напрежението в околната земна кора, вместо да го освобождава по протежение на самия голям разлом, правейки близките, по-слабо изразени разломи много по-податливи на активиране.
Изследователите предполагат, че тези по-малки, по-малко известни или напълно непознати структури трябва да бъдат проучени по-подробно - какъвто е и планът за разлома Маунтинвил, след като вече се знае за неговото съществуване.
„Смятаме, че в гъсто населеното Източно крайбрежие на САЩ сеизмично нестабилни, незрели и структурно сложни разломи, подобни на Маунтинвил, могат да се окажат важни източници на земетресения и по този начин да представляват критична, но непризната досега сеизмична опасност“, пишат изследователите в заключение.