Учени откриха следи от дълги и разклонени „реки от магма" в недрата на кората на Марс

Астрономи са открили доказателства, че на дълбочина 24 километра в недрата на Марс има разклонени мрежи от пукнатини и канали, по които в далечното минало разтопената магма е текла към марсианските вулкани, пише „Сайънс алърт". 
Това съществено променя представите на учените за тектониката на Червената планета.
„Традиционно се е смятало, че вулканичната активност на Марс следва значително по-прости принципи, отколкото на Земята. Нашето откритие показва, че в марсианските недра е съществувал сложен кръговрат на разтопени скали, който е обхващал фактически цялата му кора. Откритието поражда множество интересни въпроси", казва сеизмологът от Университета на Бристол Тоубърмори Маккей-Чемпиън.
Учените отдавна предполагат, че Марс и Венера се различават съществено от Земята по климат и облик заради липсата на тектонични процеси във вътрешността им. Подобни процеси водят до постоянен кръговрат на скални материали между кората и дълбоките слоеве на мантията, както и до обмен на газове и материя между атмосферата и литосферата - фактори, оказващи съществено влияние върху техните състав и свойства.
Изследователите са установили, че в долните слоеве на кората на Марс все пак протича нещо подобно на тези процеси, анализирайки данните от сеизмографа на борда на американската сонда „ИнСайт" за целия период на работата ѝ на повърхността на Червената планета. През това време уредът е регистрирал няколко хиляди „марсотресения", изследването на които е позволило на специалистите да проучат структурата на недрата на Марс и да открият редица аномалии в кората на планетата на дълбочина 24 километра.
За да изяснят естеството на тези аномалии, Маккей-Чемпиън и колегите му са създали компютърен модел на недрата на Марс, който отчита как сеизмичните вълни преминават през различни видове скали, и са се опитали с негова помощ да възпроизведат тези аномалии. 
Направените изчисления са показали, че сеизмичните аномалии бележат границата между два слоя магмени скали, които се различават значително по минералния си състав и съотношението на желязо и силиций.
Учените отбелязват, че подобни различия в състава на тези скални слоеве са могли да възникнат само ако на дадената дълбочина магмата е циркулирала продължително време и се е охлаждала постепенно. Това е допринесло за образуването на пластове от минерали с висока и ниска плътност. 
На Земята подобни процеси протичат в мрежи от пукнатини и канали под вулканичните дъги, както и при образуването на континенти.
Поради тази причина авторите на изследването допускат, че сеизмичните аномалии в кората на Марс представляват мрежа от дълги и разклонени „реки от магма", които са захранвали марсианските вулкани и са играли важна роля в кръговрата на материята в горните слоеве на литосферата на планетата.
Това подкрепя схващането, че кора със сложна структура може да се образува на планетите дори и без наличието на тектонични процеси в техните недра, което според учените значително разширява списъка с потенциално обитаемите светове.