Астрономи откриха първите доказателства за две масивни звезди от двойна система, избухнали последователно като свръхнови в кратък период от време, предаде Ройтерс.
За разлика от нашето Слънце, повечето от най-големите звезди в космоса не съществуват самостоятелно, а се раждат заедно с друга звезда в така наречената „двойна система“ – обречени да прекарат живота си гравитационно обвързани в космически брак. Но дори и най-добрият брак, на Земята или в космоса, не трае вечно, отбелязва агенцията.
Сега за първи път учените откриха доказателства за две такива масивни звезди от двойна система, които са изчерпали горивото си и са експлодирали мощно в рамките на сравнително кратък период от време. Всяка от тях е оставила след себе си издайнически облак от светещ газ, наречен мъглявина. Подобни звездни експлозии се наричат свръхнови.
Едната от тези две мъглявини е сред най-известните в нашата галактика „Млечен път“ и се нарича мъглявината „Медуза“ поради външната си прилика с пипалата на морското създание. Благодарение на над 16-годишни наблюдения с гама-телескопа „Ферми“ на НАСА учените откриха следи от втора мъглявина в непосредствена близост. Това откритие позволи на изследователите да погледнат на мъглявината „Медуза“ в изцяло нов контекст – като част от мащабна, двойна космическа катастрофа.
Учените смятат, че мъглявината „Медуза“, чието официално наименование е IC 443, се е образувала в края на жизнения цикъл на звезда с маса приблизително 15 – 25 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Според тях другата мъглявина, с официално име G189.6+3.3, е възникнала в резултат на експлозията на съпътстващата звезда в двойната система, която е била поне 20 пъти по-масивна от Слънцето.
Смята се, че приживе и двете звезди са били десетки хиляди пъти по-ярки от нашето Слънце. След експлозиите те най-вероятно са се свили до свръхплътни звездни остатъци, известни като неутронни звезди.
Двата обекта се намират на около 6000 светлинни години от Земята в съзвездието Близнаци. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – около 9,5 трилиона километра, припомня Ройтерс.
Двете мъглявини представляват разширяващи се структури от горещ газ, ускорени частици и компресирана междузвездна материя, изхвърлени при взривовете на свръхновите.
Масивните звезди живеят като някои рок звезди – раждат се ярки, купонясват здраво и умират млади. Те съществуват в продължение на няколко милиона години – нищожно време в сравнение с очаквания жизнен цикъл на Слънцето, който е около 10 милиарда години, допълва Ройтерс.
Някога двете звезди са обикаляли много близо една около друга – може би само на разстояние няколко пъти по-голямо от това между Земята и Слънцето – но сега центровете на двете мъглявини са разделени на 30 – 50 светлинни години.